Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.61

Текст

та̄ни сарва̄н̣и самямя
юкта а̄сӣта мат-парах̣
ваше хи ясйендрия̄н̣и
тася прагя̄ пратиш̣т̣хита̄

Дума по дума

та̄ни – тези сетива; сарва̄н̣и – всички; самямя – контролира; юктах̣ – зает; а̄сӣта – трябва да се установи; мат-парах̣ – свързан с мен; ваше – в пълно подчинение; хи – сигурно; яся – човек, който; индрия̄н̣и – сетивата; тася – неговото; прагя̄ – съзнание; пратиш̣т̣хита̄ – устойчиво.

Превод

Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>В този стих ясно е обяснено, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е висшето съвършенство на йога и без съзнание за Кр̣ш̣н̣а е невъзможно да се контролират сетивата. Както беше споменато, веднъж великият мъдрец Дурва̄са̄ Муни се разсърдил на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Горделивият Дурва̄са̄ без причина се ядосал и не могъл да овладее чувствата си. От друга страна, царят, който не бил толкова могъщ йогӣ, колкото мъдреца, но бил предан на Бога, мълчаливо понесъл несправедливите му упреци и победил. Царят бил в състояние да владее себе си, защото притежавал следните качества, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):

са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор
вача̄мси ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
мукунда-линга̄лая-даршане др̣шау
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'нга-сангамам
гхра̄н̣ам ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м тад-арпите
па̄дау харех̣ кш̣етра-пада̄нусарпан̣е
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттамашлока-джана̄шрая̄ ратих̣

„Цар Амбарӣш̣а съсредоточаваше ума си върху лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, използваше думите си, за да описва обителта на Бога, ръцете си – за да чисти храма на Бога, ушите си – за да слуша за забавленията на Бога, очите си – за да гледа формата на Бога, тялото си – за да докосва телата на преданите, ноздрите си – за да вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите нозе на Бога, езика си – за да вкусва листата туласӣ, предложени на Бога, краката си – за да отива до святото място, където е храмът на Бога, главата си – за да отдава почит на Бога и желанията си – за да изпълнява желанията на Бога. И всички тези качества го направиха способен да стане мат-пара предан на Бога.“

Думата мат-пара заслужава особено внимание. Как човек може да стане мат-пара, е описано в живота на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, велик учен и а̄ча̄ря във веригата на мат-пара, казва: мад-бхакти-прабха̄вена сарвендрия-виджая-пӯрвика̄ сва̄тма-др̣ш̣т̣их̣ су-лабхети бха̄вах̣ – „Сетивата могат да бъдат напълно обуздани единствено чрез силата на преданото служене на Кр̣ш̣н̣а“. В тази връзка понякога се дава пример с огъня. Както лумналият в стаята огън изгаря всичко, така и Бог Виш̣н̣у, който се намира в сърцето на един йогӣ, изгаря всички замърсявания. В Йога сӯтра също се препоръчва медитация върху Виш̣н̣у, а не върху пустотата. Така наречените йогӣ, които медитират върху нещо различно от формата на Виш̣н̣у, напразно губят времето си в преследване на миражи. Трябва да бъдем Кр̣ш̣н̣а осъзнати – да се посветим на Божествената Личност. Това е целта на истинската йога.