Skip to main content

ТЕКСТ 46

TEXT 46

Текст

Текст

я̄ва̄н артха уда-па̄не
сарватах̣ самплутодаке
та̄ва̄н сарвеш̣у ведеш̣у
бра̄хман̣ася виджа̄натах̣
йа̄ва̄н артга удапа̄не
сарватах̣ самплутодаке
та̄ва̄н сарвешу ведешу
бра̄хман̣асйа віджа̄натах̣

Дума по дума

Послівний переклад

я̄ва̄н – всичко това; артхах̣ – е предназначено; уда-па̄не – в кладенец с вода; сарватах̣ – във всяко отношение; самплута-удаке – в голям резервоар с вода; та̄ва̄н – по същия начин; сарвеш̣у – в цялата; ведеш̣у – ведическа литература; бра̄хман̣ася – за този, който познава Върховния Брахман; виджа̄натах̣ – който е в пълно знание.

йа̄ва̄н—усе це; артгах̣—призначення; уда-па̄не—у криниці; сарватах̣—з усякого погляду; самплута-удаке—у великій водоймі; та̄ва̄н—подібним чином; сарвешу—у всьому; ведешу—у ведичній літературі; бра̄хман̣асйа—людини, яка знає Вищого Брахмана; віджа̄натах̣—той, хто має довершене знання.

Превод

Переклад

Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.

Усі потреби, яким служить маленька водойма, можна вдовольнити загалом, користуючись великим водосховищем. Подібним чином призначення всіх Вед відкривається тому, хто знає їхню кінцеву мету.

Пояснение

Коментар

Ритуалите и жертвоприношенията, описани в раздела карма ка̄н̣д̣а на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенен напредък към себепознание. Крайната цел е посочена ясно в петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.15): Ведите се изучават, за да се познае Бог Кр̣ш̣н̣а, първопричината на всичко съществуващо. Себепознание означава човек да разбере Кр̣ш̣н̣а и вечната си връзка с него. За връзката на живите същества с Кр̣ш̣н̣а се споменава в същата глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога. Следователно пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание у индивидуалното живо същество е най-висша степен на ведическо познание. Това се потвърждава от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7):

Ритуали та жертвопринесення, які згадано у ведичній літературі в розділі під назвою карма-ка̄н̣д̣а, призначені не те, щоб у людях поступово з’являвся смак до самоусвідомлення. Саму ж мету самоусвідомлення ясно визначено в п’ятнадцятій главі Бгаґавад-ґı̄ти (15.15): Веди вивчають для того, щоб пізнати Господа Кр̣шн̣у, першопричину всього. Таким чином, самоусвідомлення означає пізнати Кр̣шн̣у і свої вічні стосунки з Ним. Про взаємини живих істот з Кр̣шн̣ою також згадано в п’ятнадцятій главі Бгаґавад-ґı̄ти (15.7). Живі істоти — це невід’ємні частки Кр̣шн̣и і поновлення свідомості Кр̣шн̣и індивідуальними живими істотами є вища стадія досконалого ведичного знання. Ш́рı̄мад-Бга̄ґаватам (3.33.7) підтверджує це положення:

ахо бата шва-пачо 'то гарӣя̄н
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те
ахо бата ш́ва-пачо ’то ґарı̄йа̄н
йадж-джіхва̄ґре вартате на̄ма тубгйам
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄рйа̄
брахма̄нӯчур на̄ма ґр̣н̣анті йе те

„О, Господи, всеки, който повтаря твоето свято име, дори роден в нископоставено семейство като това на чан̣д̣а̄ла (кучеядци), е достигнал най-високото ниво на себепознание. Този човек трябва да е извършвал всякакви въздържания и жертвоприношения съгласно ведическите ритуали, и подробно е изучавал свещените писания, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Той трябва да бъде считан за най-добър сред а̄ряните.“

«О мій Господь! Кожний, хто оспівує Твоє святе ім’я, навіть якщо він народився в родині ницого чан̣д̣а̄ли (собакоїда), перебуває на вищому рівні самоусвідомлення. Мабуть, в минулому така людина проходила через численні різновиди тапасйі, приносила різноманітні жертви згідно з ведичними обрядами, омивалась у всіх місцях прощ і досконало вивчила ведичну літературу. Таку людину вважають найкращою серед а̄рйан».

Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен да разбере целта на Ведите, а не сляпо изпълняващ ритуалите, да се стреми към райските царства, заради по-добри сетивни удоволствия. В сегашната епоха никой не е в състояние да следва правилата на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веда̄нта и Упаниш̣адите. За да се изпълни целта на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Но върховната цел на ведическата литература може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Бога, както препоръчва Бог Чайтаня – спасителят на падналите души. Веднъж големият ведически учен Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ попитал Господ Чайтаня защо Той, вместо да изучава Веда̄нта философията, повтаря святите имена като сантименталист. Той отвърнал: „Духовният ми учител ме считаше за глупак и ми каза просто да повтарям святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а. Аз го направих и изпитах такъв екстаз, че заприличах на луд.“ В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веда̄нта философията. Най-добрият начин да се постигне висшата цел на Веда̄нта е да се повтаря без оскърбления* святото име на Бога. Веда̄нта е най-високият връх на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова за най-добър ведантист трябва да се счита тази велика душа, която черпи блаженство от повтарянето на имената на Бога. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.

Отже, треба мати зрілий розум, щоб збагнути істинне призначення Вед, а не сліпо дотримуватись обрядів, бажаючи піднятись на райські планети, щоб зазнати там вищих чуттєвих насолод. У наш час пересічна людина не спроможна додержуватись всіх приписів і правил ведичних обрядів, як не здатна вона й досконало вивчити Веда̄нту й усі Упанішади. Здійснення приписів Вед вимагає багато часу, енерґії, знання й засобів і це навряд чи можливо за нашого часу. Однак, вищої мети ведичної культури можна досягти, якщо просто оспівувати святе ім’я Господа, як учив Господь Чаітанйа, спаситель усіх падших душ. Коли великий знавець ведичної літератури Прака̄ш́а̄нанда Сарасватı̄ запитав Господа Чаітанйу, чому Він скандує святе ім’я Бога, немов якийсь сентименталіст, замість вивчати філософію Веда̄нти, Господь відповів, що Його духовний учитель вважав Його великим дурнем і тому звелів Йому просто співати святе ім’я Господа Кр̣шн̣и. Він зробив так, як Йому було вказано, і впав в екстаз, немов безумець. У Калі-йуґу більшість людей кволі на розум і не мають достатньої освіти, щоб зрозуміти філософію Веда̄нти. Смиренно оспівуючи святе Господнє ім’я, можна досягнути вищої мети Веда̄нти. Веда̄нта — це останнє слово ведичної мудрості, і її автором і знавцем є Господь Кр̣шн̣а. Досконалий веда̄нтист — це велика душа, яка насолоджується оспівуванням святого імені Господа. В цьому полягає вища мета всього ведичного містицизму.