ТЕКСТ 45
TEXT 45
Текст
Tekst
нистраи-гун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
nistrai-guṇyo bhavārjuna
nirdvandvo nitya-sattva-stho
niryoga-kṣema ātmavān
Дума по дума
Synonyms
траи-гун̣я – отнасящи се до трите гун̣и на материалната природа; виш̣ая̄х̣ – върху съдържанието; веда̄х̣ – ведическата литература; нистраи-гун̣ях̣ – трансцендентален към трите гун̣и на материалната природа; бхава – бъди; арджуна – о, Арджуна; нирдвандвах̣ – без двойствености; нитя-саттва-стхах̣ – в чисто състояние на духовно съществуване; нирьога-кш̣емах̣ – освободен от мисли за печалба и защита; а̄тма-ва̄н – установен в себето.
trai-guṇya — vedrørende den materielle naturs tre kvaliteter; viṣayāḥ — om emnet; vedāḥ — vediske skrifter; nistrai-guṇyaḥ — transcendental til den materielle naturs tre kvaliteter; bhava — bliv; arjuna — O Arjuna; nirdvandvaḥ — uden dualitet; nitya-sattva-sthaḥ — i en ren tilstand af åndelig eksistens; niryoga-kṣemaḥ — fri for ideer om vinding og beskyttelse; ātma-vān — forankret i selvet.
Превод
Translation
Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.
Vedaerne beskæftiger sig hovedsageligt med den materielle naturs tre kvaliteter. Bliv transcendental til disse tre kvaliteter, O Arjuna. Vær fri for al dualitet og for al bekymring om vinding og tryghed og vær forankret i selvet.
Пояснение
Purport
Всички материални дейности включват действия и последици в трите гун̣и на материалната природа. Тъй като имат за цел плодоносни резултати, те са причина за обвързване в материалния свят. Основно Ведите предписват плодоносни дейности за постепенно издигане на хората от областта на сетивното наслаждение до трансцендентално равнище. Като ученик и приятел на Бог Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е съветван да достигне духовното ниво на Веда̄нта философията, която започва с брахма джигя̄са̄ – въпроси за трансценденталността. Всички живи същества в материалния свят водят тежка борба за съществуване. След сътворението на света Бог им дава ведическата мъдрост, за да ги научи как да живеят и да се освободят от материалното оплитане. Когато дейностите за сетивно наслаждение от раздела карма ка̄н̣д̣а завършат, се предлага възможността за духовно познание, описана в Упаниш̣адите – част от различни Веди, както Бхагавад-гӣта̄ е част от петата Веда – Маха̄бха̄рата. Упаниш̣адите бележат началото на духовния живот.
FORKLARING: Alle materielle aktiviteter er forbundet med handlinger og reaktioner i den materielle naturs tre kvaliteter. Målet med alle materielle handlinger er frugtstræbende resultater, der forårsager trældom i den materielle verden. Vedaerne beskæftiger sig mest med frugtstræbende handlinger for gradvist at ophøje folk i almindelighed fra stadiet af sansetilfredsstillelse til en position på det transcendentale plan. Som Herren Kṛṣṇas ven og elev bliver Arjuna rådet til at hæve sig til Vedānta-filosofiens transcendentale niveau, der starter med brahma-jijñāsā eller spørgsmål om den højeste transcendens. Alle de levende væsener, der er i den materielle verden, kæmper hårdt for tilværelsen. Til dem gav Herren efter skabelsen af den materielle verden den vediske visdom, der vejleder dem i, hvordan de skal leve og blive fri for indviklingen i materie. Efter at handlinger for sansetilfredsstillelse (dvs. karma-kāṇḍa-delen) er overstået, gives muligheden for åndelig erkendelse i Upaniṣaderne, der er dele af forskellige Veda’er, ligesom Bhagavad-gītā er en del af den femte Veda, Mahābhārata. Upaniṣaderne markerer begyndelsen på transcendentalt liv.
Докато съществува материално тяло, ще има действия и последици в материалните гун̣и. Човек трябва да се научи да търпи двойственостите като щастие и нещастие, топло и студено и така да се освободи от безпокойствата, свързани с печалба и загуба. Това трансцендентално равнище се достига в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, когато човек е изцяло зависим от добрата воля на Кр̣ш̣н̣а.
Så længe den materielle krop eksisterer, vil der være handlinger og deres medfølgende reaktioner i de materielle kvaliteter. Man må lære at være tålmodig, når man bliver konfronteret med dualiteter som lykke og lidelse eller kulde og varme, og ved at tolerere disse dualiteter holder man op med at bekymre sig om tab og vinding. Denne transcendentale tilstand opnås i fuld Kṛṣṇa-bevidsthed, når man er helt afhængig af Kṛṣṇas gode vilje.