ТЕКСТ 27

TEXT 27

Текст

Tekstas

джа̄тася хи дхруво мр̣тюр
дхрувам̇ джанма мр̣тася ча
тасма̄д апариха̄рйе 'ртхе
на твам̇ шочитум архаси

jātasya hi dhruvo mṛtyur
dhruvaṁ janma mṛtasya ca
tasmād aparihārye ’rthe
na tvaṁ śocitum arhasi

Дума по дума

Synonyms

джа̄тася – за родения; хи – несъмнено; дхрувах̣ – факт; мр̣тюх̣ – смърт; дхрувам – това също е факт; джанма – раждане; мр̣тася – от умрелия; ча – също; тасма̄т – следователно; апариха̄рйе – за неизбежното; артхе – всъщност; на – не; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – заслужава.

jātasya — to, kuris gimė; hi — tikrai; dhruvaḥ — faktas; mṛtyuḥ — mirtis; dhruvam — taip pat faktas; janma — gimimas; mṛtasya — mirusiojo; ca — taip pat; tasmāt — todėl; aparihārye — dėl neišvengiamo; arthe — dalyko; na — ne; tvam — tu; śocitum — sielvartauti; arhasi — verta.

Превод

Translation

За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.

Kas gimė, tas tikrai numirs, o po mirties jis būtinai vėl atgims. Todėl nesielvartauk ir vykdyk savo pareigą – jos neišvengsi.

Пояснение

Purport

Дейностите на човек предопределят следващото му раждане. След като завърши поредния етап от дейности, той трябва да срещне смъртта, за да се роди отново и да започне нов етап. Така се върти в безкраен цикъл на раждане и смърт без надежда за освобождение. Този кръговрат не оправдава войните и ненужното избиване на хора и животни. Но в същото време насилието и войната са неизбежни фактори за запазване реда и законността в човешкото общество.

KOMENTARAS: Gyvenimo poelgiai nulemia gimimo sąlygas. Pasibaigus vienam aktyvumo periodui mirštame, kad gimę vėl atnaujintume savo veiklą. Taip sukamės gimimo ir mirties rate ir negalime išsivaduoti. Tačiau sukimasis gimimo ir mirties rate nėra pagrindas beprasmiškai žudyti, laikyti skerdyklas ir kelti karus. Nors, kita vertus, prievarta ir karai – tai neišvengiami faktoriai, lemiantys teisėtumą ir tvarką žmonių visuomenėje.

По волята на Върховния сражението при Курукш̣етра е било неизбежно, а да се сражава за справедлива кауза, е дълг на всеки кш̣атрия. Защо Арджуна се плаши от смъртта и оплаква роднините си, щом изпълнява дълга си? Той не нарушава закона и не извършва грях, от чиито последствия толкова се страхува. Дори да не изпълни дълга си, пак не би могъл да предотврати смъртта на своите роднини, а грешният избор би го довел до падение.

Kurukṣetros mūšis, kaip Aukščiausiojo valios išraiška, buvo neišvengiamas, o kovoti už teisų reikalą – kṣatriyo pareiga. Tad ar turėtų Arjuną gąsdinti bei skaudinti giminaičių mirtis – juk jis vykdo teisėtą pareigą? Jis nenusižengia įstatymui, tad nesulauks ir nuodėmingos veiklos atoveikio, kuris jį taip gąsdina. Vengdamas teisėtos pareigos, jis vis tiek neatitolins savo giminaičių mirties, o tiktai gali pats degraduoti, nes pasirinko neteisingą veiklos kryptį.