Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.26
Текст
нитям̇ ва̄ манясе мр̣там
татха̄пи твам̇ маха̄-ба̄хо
наинам̇ шочитум архаси
Дума по дума
атха – ако обаче; ча – също; енам – душата; нитя-джа̄там – винаги се ражда; нитям – завинаги; ва̄ – и едното, и другото; манясе – ти мислиш така; мр̣там – мъртъв; татха̄ апи – въпреки това; твам – ти; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; на – никога; енам – за душата; шочитум – да скърбиш; архаси – заслужава.
Превод
Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
Пояснение
Винаги е съществувала една категория философи, с идеи, близки до тези на будистите, които не вярват, че душата може да съществува самостоятелно, отделно от тялото. Такива философи са съществували и в онези времена, когато Бог Кр̣ш̣н̣а представя Бхагавад-гӣта̄. Тогава са ги наричали Лока̄ятики и Вайбха̄ш̣ики. Те утвърждават, че животът произлиза от съединението на материални елементи в определен етап от тяхната еволюция. Тази гледна точка се споделя от много съвременни учени и философи материалисти. Според тях тялото е комбинация от материални елементи и на определен етап на развитие чрез взаимодействието на физически и химически елементи в него се проявяват признаци на живот. Науката антропология се базира на тази философия. В момента много псевдорелигии, станали модерни в Америка, както и нихилистичните будистки секти, се придържат към нея.
Дори ако Арджуна не вярваше в съществуването на душата – както при Вайбха̄ш̣ика философията – той пак не би имал причина да скърби. Никой не спира да изпълнява дълга си, за да оплаква загубата на известно количество химически вещества. От друга страна, съвременната наука и армия разхищават тонове химикали, за да постигнат военно превъзходство над врага. Според Вайбха̄ш̣ика философията, душата, а̄тма̄, загива заедно със смъртта на материалното тяло. Така че независимо дали приема заключението на Ведите, че душата съществува, или не вярва в това, Арджуна няма причина да скърби. Според тази теория, след като всеки миг от материята възникват безброй живи същества и всеки миг също толкова от тях загиват, няма смисъл да се скърби за подобни инциденти. Ако душата не се ражда отново, Арджуна няма основание да се страхува от въздействието на греховни последици заради убийството на своя дядо и учител. Но в същото време Кр̣ш̣н̣а саркастично го нарича маха̄-ба̄ху, „силнорък“, защото Той самият не приема теорията на Вайбха̄ш̣ика, противоречаща на ведическата мъдрост. Като кш̣атрия, Арджуна принадлежи към ведическото общество и е редно да бъде верен на принципите му.