Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.25
Текст
авика̄рьо 'ям учяте
тасма̄д евам̇ видитваинам̇
на̄нушочитум архаси
Дума по дума
авяктах̣ – невидима; аям – тази душа; ачинтях̣ – невъобразима; аям – тази душа; авика̄рях̣ – непроменяема; аям – тази душа; учяте – се казва; тасма̄т – тази причина; евам – като това; видитва̄ – като знае добре; енам – тази душа; на – не; анушочитум – да скърбиш; архаси – ти заслужаваш.
Превод
Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.
Пояснение
Както беше казано, размерите на душата са толкова малки, че тя не може да бъде видяна дори с най-мощния микроскоп; затова я наричат невидима. Съществуването на душата не може да бъде установено експериментално и единственото доказателство се явяват шрути, ведическите писания. Длъжни сме да приемем тази истина; няма друг източник, от който да разберем за съществуването на душата, макар да усещаме нейното присъствие. Много неща се приемат на доверие, по твърдения от висш авторитет. Никой не отрича съществуването на баща си, заради твърдението на майка си. Няма друг източник, от който да разберем самоличността на бащата, освен думите на майката; и няма друг източник за разбиране на душата, освен изучаване на Ведите. С други думи, душата е непостижима със средствата на експерименталното знание. Душата е съзнателна; тя е самото съзнание – това също е казано във Ведите и трябва да го приемем. За разлика от тялото душата не претърпява промени. Като вечно неизменна, тя винаги остава незначителна в сравнение с безграничната Върховна Душа. Върховната Душа е безпределна, а индивидуалната душа е безкрайно малка. Затова неизменната малка душа никога не може да стане равна на безкрайната душа, Върховната Божествена Личност. Това схващане се повтаря във Ведите в различни варианти, за да потвърди категоричността на разбирането за душата. Повтарянето на нещо е необходимо, така разбираме напълно и безгрешно същността му.