ТЕКСТ 16
TEXT 16
Текст
Tekst
на̄бха̄во видяте сатах̣
убхайор апи др̣ш̣т̣о 'нтас
тв анайос таттва-даршибхих̣
nābhāvo vidyate sataḥ
ubhayor api dṛṣṭo ’ntas
tv anayos tattva-darśibhiḥ
Дума по дума
Synonyms
на – никога; асатах̣ – на несъществуващото; видяте – има; бха̄вах̣ – трайност; на – никога; абха̄вах̣ – променливо; видяте – има; сатах̣ – вечно; убхайох̣ – двете; апи – наистина; др̣ш̣т̣ах̣ – видели; антах̣ – заключение; ту – дори; анайох̣ – от тях; таттва – на истината; даршибхих̣ – пророците.
na — aldrig; asataḥ — af det ikke-eksisterende; vidyate — der er; bhāvaḥ — varighed; na — aldrig; abhāvaḥ — skiftende kvalitet; vidyate — der er; sataḥ — af det evige; ubhayoḥ — om de to; api — sandelig; dṛṣṭaḥ — er blevet observeret; antaḥ — konklusionen; tu — afgjort; anayoḥ — af disse to; tattva — af sandheden; darśibhiḥ — af seerne.
Превод
Translation
Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.
De, der kan se sandheden, har konkluderet, at det ikke-eksisterende [den materielle krop] ikke varer ved, og at det evige [sjælen] aldrig forandres. Dette har de sluttet ved at studere begges naturer.
Пояснение
Purport
Променящото се тяло не е вечно. То се изменя всеки миг от действията и взаимодействията на различните клетки и това се признава от съвременната медицина. Така се осъществяват процесите на растеж и стареене на тялото. Но душата съществува вечно, като остава неизменна, независимо от промените на тялото и ума. В това се състои разликата между материята и духа. По своята природа тялото е променливо, а душата вечна. До този извод са стигнали всички, прозрели истината – имперсоналисти и персоналисти. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (2.12.38) се казва, че Виш̣н̣у и обителта му имат сияйно духовно съществуване (джьотӣм̇ш̣и виш̣н̣ур бхувана̄ни виш̣н̣ух̣). Понятията „съществуващ“ и „несъществуващ“ се отнасят за духа и материята. И прозрелите истината го потвърждават.
FORKLARING: Den foranderlige krop varer ikke ved. Det er anerkendt inden for moderne lægevidenskab, at kroppen forandrer sig hvert øjeblik på grund af de reaktioner, der sker i cellerne, og derfor vokser kroppen og bliver gammel. Men den åndelige sjæl eksisterer permanent og forbliver den samme på trods af alle de ændringer, der foregår i kroppen og sindet. Det er forskellen på materie og bevidsthed. Af natur er kroppen evigt foranderlig, og sjælen er evig. Den konklusion er blevet fastslået af alle klasser af kendere af sandheden, upersonalister såvel som personalister. Der står i Viṣṇu Purāṇa (2.12.38), at Viṣṇu og Hans boliger alle befinder sig i selvoplyst åndelig eksistens (jyotīṁṣi viṣṇur bhuvanāni viṣṇuḥ). Ordene ’eksisterende’ og ’ikke-eksisterende’ refererer kun til ånd og materie. Den opfattelse deles af alle kendere af sandheden.
Това е начало на наставленията на Бога към живите същества, объркани от влиянието на невежеството. С премахване на невежеството се възстановява вечната връзка между поклонника и обекта на поклонение и се изяснява разликата между индивидуалните живи същества и Върховната Божествена Личност. Човек може да разбере природата на Бога чрез задълбочено изучаване на самия себе си: разликата между индивидуалното живо същество и Върховния – това е отношението между частта и цялото. Веда̄нта сӯтра и Шрӣмад Бха̄гаватам посочват Върховния за първоизточник на всички проявления. Тези проявления се възприемат като части от висшата или нисшата природа. Живите същества принадлежат към висшата природа – това ще бъде пояснено в седма глава. Естествено е да няма разлика между енергията и енергоизточника, но енергоизточникът е приеман за Върховен, а енергията, т.е. природата – за подчинена. Следователно живите същества винаги са подчинени на Върховния Бог, както слугата е подчинен на господаря, а ученикът – на учителя. Това чисто знание не може да се разбере под влияние на невежеството и за да разсее това невежество, Бог изговаря Бхагавад-гӣта̄ – за просветление на всички живи същества за вечни времена.
This is the beginning of the instruction by the Lord to the living entities who are bewildered by the influence of ignorance. Removal of ignorance involves the reestablishment of the eternal relationship between the worshiper and the worshipable and the consequent understanding of the difference between the part-and-parcel living entities and the Supreme Personality of Godhead. One can understand the nature of the Supreme by thorough study of oneself, the difference between oneself and the Supreme being understood as the relationship between the part and the whole. In the Vedānta-sūtras, as well as in the Śrīmad-Bhāgavatam, the Supreme has been accepted as the origin of all emanations. Such emanations are experienced by superior and inferior natural sequences. The living entities belong to the superior nature, as it will be revealed in the Seventh Chapter. Although there is no difference between the energy and the energetic, the energetic is accepted as the Supreme, and the energy or nature is accepted as the subordinate. The living entities, therefore, are always subordinate to the Supreme Lord, as in the case of the master and the servant, or the teacher and the taught. Such clear knowledge is impossible to understand under the spell of ignorance, and to drive away such ignorance the Lord teaches the Bhagavad-gītā for the enlightenment of all living entities for all time.