ТЕКСТ 13
TEXT 13
Текст
Tekst
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
kaumāraṁ yauvanaṁ jarā
tathā dehāntara-prāptir
dhīras tatra na muhyati
Дума по дума
Synonyms
дехинах̣ – на въплътената; асмин – в това; ятха̄ – както; дехе – в тялото; каума̄рам – детство; яуванам – младост; джара̄ – старост; татха̄ – по същия начин; деха-антара – при смяна на тялото; пра̄птих̣ – постигне; дхӣрах̣ – уравновесената личност; татра – тогава; на – никога; мухяти – заблуден.
dehinaḥ — kehastunud; asmin — selles; yathā — nagu; dehe — kehas; kaumāram — poisiiga; yauvanam — noorus; jarā — vanadus; tathā — samamoodi; deha-antara — ühest kehast teise ülekandumine; prāptiḥ — saavutus; dhīraḥ — tasakaalukas; tatra — seeläbi; na — mitte kunagi; muhyati — on segadusse aetud.
Превод
Translation
Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
Nii nagu kehas viibiv hing kandub üle lapsest noorukisse, noorukist täiskasvanusse ja täiskasvanust vanurisse, kannab ta end peale surma üle teise kehasse. Oma vaimset olemust teadvustanud inimene end sellisest muutusest segadusse viia ei lase.
Пояснение
Purport
Всяко живо същество, въплътено в материално тяло, е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя: известно време е дете, детето става юноша, а юношата постепенно се превръща в старец. Но душата остава неизменна. След смъртта на тялото индивидуалната душа го сменя с друго. И тъй като е сигурно, че ще получим друго тяло в следващото раждане – било то материално или духовно – Арджуна няма основания да скърби за смъртта на Бхӣш̣ма и Дрон̣а. По-скоро би трябвало да се радва, че те ще сменят вече остарелите си тела с нови и така ще възобновят силата и младостта си. Приемането на ново тяло осигурява разнообразие от наслади или страдания в зависимост от миналите дейности в живота. Бхӣш̣ма и Дрон̣а, които са благородни души, със сигурност ще получат в следващия си живот духовни тела или поне тела за висше материално наслаждение на райските планети. Така че и в двата случая няма причина за скръб.
Iga elusolend materiaalses maailmas on individuaalne hing, kes pidevalt vahetab kehasid, avaldudes algul lapsena, siis täiskasvanuna ja lõpuks vanurina. Ometigi on pidevalt kohal üks ja seesama vaimne hing, kes ei tee läbi mingeid muutusi. Surmahetkel lahkub hing sellest kehast ja asetub uude kehasse. Kuna hing kandub surmahetkel alati üle uude kehasse, olgu see siis vaimne või materiaalne, polnud Arjunal mingit põhjust lahinguväljale kogunenute saatuse üle sel viisil muretseda, sealhulgas ei Bhīṣma ega ka Droṇa saatuse üle, kelle pärast ta suurimat muret tundis. Pigem oleks tal olnud põhjust rõõmustada nende kehavahetuse üle, sest seeläbi omandaksid nad uue, noore inimese energia. Sellised kehavahetused toovad kaasa mitmeid uusi naudinguid või kannatusi vastavalt elusolendi eelmises elus sooritatud tegudele. Seega omandaksid Bhīṣma ja Droṇa õilsate hingedena oma järgmise sünniga kindlasti vaimsed kehad või sünniksid vähemalt taevalikel planeetidel, kus nad võiksid tunda materiaalse eksistentsi kõrgeimaid naudinguid. Kummalgi juhul poleks kurvastuseks mingit põhjust.
Всеки, който има съвършено знание за органично присъщото положение на индивидуалната душа, Свръхдушата и природата на материалния и духовния свят, се нарича дхӣра, най-трезвомислещ сред хората. Такъв човек никога не изпада в заблуждение от смяната на телата.
Inimest, kes omab täielikke teadmisi individuaalse hinge, Ülihinge ja nii materiaalse kui ka vaimse looduse olemusest, nimetatakse dhīraks ehk kõige häirimatumaks inimeseks. Selline inimene ei satu keha vahetumisest eales segadusse.
Ма̄я̄ва̄дӣ теорията за единство на душата е неприемлива, защото душата не може да бъде разделена на части. Такова разчленение на отделни индивидуални души би превърнало Върховния в делим или изменчив, а това противоречи на принципа за неизменност на Върховната Душа. Както се потвърждава в Гӣта̄, отделените частици на Бога съществуват вечно (сана̄тана) и се наричат кш̣ара; тоест те имат склонност към падение в материалната природа. Тези частици са вечни и дори след освобождението индивидуалната душа остава същата отделена частица. Но веднъж освободена от материалния плен, тя заживява вечен живот в блаженство и знание заедно с Божествената Личност. Теорията на отражението е приложима за Свръхдушата, която присъства във всяко индивидуално тяло и е известна като Парама̄тма̄. Тя се различава от индивидуалните живи същества. Когато водата отразява небето, тя отразява Слънцето, Луната и звездите. Звездите могат да бъдат сравнени с живите същества, а Слънцето или Луната – с Върховния Бог. Отделната индивидуална душа е Арджуна, а Върховната Душа – това е Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те заемат различно положение, за което се говори в началото на четвърта глава. Ако Арджуна и Кр̣ш̣н̣а се намираха на едно ниво, отношенията им на ученик и учител се обезсмислят. Ако и двамата бяха заблудени от илюзорната енергия (ма̄я̄), тогава няма нужда единият да става учител, а другият – ученик. Такова обучение е безполезно, защото никой, намиращ се в ноктите на ма̄я̄, не може да бъде считан за авторитетен учител. Всичко това доказва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и заема висша позиция спрямо живото същество Арджуна, забравящата душа, заблудена от ма̄я̄.
Māyāvādīde teooria vaimse hinge ainulisusest pole vastuvõetav, sest vaimset hinge ei ole võimalik osakesteks jagada. Selline erinevateks individuaalseteks hingedeks jagunemine teeks Kõigekõrgema muudetavaks ja lõhestatavaks, mis on aga vastuolus Kõrgeima Hinge muutumatuse printsiibiga. Nagu kinnitatakse „Bhagavad-gītās", eksisteerivad kõik Kõrgeima fragmentaarsed osakesed igavesti (sanātana) ning nad kannavad nime kṣara, mis tähendab, et nad omavad kalduvust langeda materiaalsesse loodusse. Selliste fragmentaarsete osakeste omadused jäävad alati samaks ning ka pärast vabanemist jäävad individuaalsed hinged ühtmoodi fragmentaarseteks. Saavutades kord vabanemise, hakkab individuaalne hing elama koos Jumala Isiksusega igavest elu, mis on täis õndsust ja teadmisi. Ülihing, kes asetseb igas individuaalses kehas ning keda nimetatakse Paramātmāks, on erinev individuaalsest elusolendist. Seda on võimalik selgitada peegeldusteooria abil. Kui taevas peegeldub veepinnal, peegelduvad seal nii tähed kui ka Päike ja Kuu. Tähti võib võrrelda elusolenditega ning Päikest või Kuud Kõigekõrgema Jumalaga. „Bhagavad-gītās" esindab individuaalset vaimset hinge Arjuna ning Kõrgeim Hing on Jumala Isiksus Śrī Kṛṣṇa. Nad ei asetse samal tasandil, nagu selgub neljanda peatüki alguses. Kui Arjuna oleks Kṛṣṇaga samal tasandil ning Kṛṣṇa ei olekski Arjunast kõrgemalseisev, muutuks nende kui juhendaja ja juhendatava vahekord mõttetuks. Kui nad mõlemad oleksid eksitatud illusoorsest energiast ehk māyāst, poleks ühel neist mingit vajadust olla juhendatav ega teisel juhendaja. Selline juhendamine oleks mõttetu, sest māyā haardes ei saa keegi olla autoriteetne juhendaja. Kuid „Gītās" kinnitatakse, et Jumal Kṛṣṇa on Kõigekõrgem Jumal, kõrgemalseisev elusolendist, Arjunast, unustavast hingest, kes on māyā poolt eksitusse viidud.