ТЕКСТ 10
TEXT 10
Текст
Tekstas
прахасанн ива бха̄рата
сенайор убхайор мадхйе
виш̣ӣдантам идам̇ вачах̣
prahasann iva bhārata
senayor ubhayor madhye
viṣīdantam idaṁ vacaḥ
Дума по дума
Synonyms
там – на него; ува̄ча – каза; хр̣ш̣ӣкешах̣ – господарят на сетивата, Кр̣ш̣н̣а; прахасан – с усмивка; ива – така; бха̄рата – о, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъко на Бхарата; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – на двете враждуващи страни; мадхйе – между; виш̣ӣдантам – на скърбящия; идам – следните; вачах̣ – думи.
Превод
Translation
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
O Bharatos aini, tuomet Kṛṣṇa, stovėdamas abiejų kariuomenių viduryje, šypsodamasis taip tarė sielvarto palaužtam Arjunai.
Пояснение
Purport
Разговорът бил между двама близки приятели – Хр̣ш̣ӣкеша и Гуд̣а̄кеша. Като приятели двамата общуват наравно, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кр̣ш̣н̣а се усмихва, защото един приятел е избрал да стане негов ученик. Като Бог и повелител на всички, Той винаги заема върховна позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на предания, пожелал го в тази роля. И сега, когато е избран за учител, Той веднага приема новата роля и разговаря с ученика си с подобаваща сериозност. Разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствани. Разговорите в Бхагавад-гӣта̄ не са насочени към някой отделен човек, общество или група хора, те са предназначени за всички – и приятели, и врагове имат възможност да ги чуят.
KOMENTARAS: Kalbasi artimi draugai – Hṛṣīkeśa ir Guḍākeśa. Jie draugai, todėl abu lygūs, bet vienas jų savo noru tampa kito mokiniu. Kṛṣṇa šypsosi, nes draugas nusprendžia būti Jo mokiniu. Viešpats, kaip visa ko valdovas, visada užima aukščiausią padėtį. Bet vis dėlto Jis sutinka tapti bhakto draugu, sūnumi ar mylimuoju, jei tik šis pageidauja Jį tokį matyti. Kai tik Arjuna pripažino, kad Viešpats – mokytojas, Kṛṣṇa nedelsdamas ėmėsi šio vaidmens ir rimtai, kaip ir dera tokiais atvejais, pradėjo kalbėtis su Savo mokiniu. Iš konteksto galima suprasti, jog mokytojo ir mokinio pokalbis vyko atvirai, girdint abiejoms kariuomenėms – kad naudos iš jo galėtų turėti visi susirinkusieji. Taigi „Bhagavad-gītos“ dialogai skirti ne kokiam nors vienam asmeniui, visuomenei ar grupei, bet visiems – ir draugai, ir priešai turi lygią teisę juos girdėti.