ТЕКСТ 10
TEXT 10
Текст
Text
прахасанн ива бха̄рата
сенайор убхайор мадхйе
виш̣ӣдантам идам̇ вачах̣
prahasann iva bhārata
senayor ubhayor madhye
viṣīdantam idaṁ vacaḥ
Дума по дума
Synonyms
там – на него; ува̄ча – каза; хр̣ш̣ӣкешах̣ – господарят на сетивата, Кр̣ш̣н̣а; прахасан – с усмивка; ива – така; бха̄рата – о, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъко на Бхарата; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – на двете враждуващи страни; мадхйе – между; виш̣ӣдантам – на скърбящия; идам – следните; вачах̣ – думи.
tam — unto him; uvāca — said; hṛṣīkeśaḥ — the master of the senses, Kṛṣṇa; prahasan — smiling; iva — like that; bhārata — O Dhṛtarāṣṭra, descendant of Bharata; senayoḥ — of the armies; ubhayoḥ — of both parties; madhye — between; viṣīdantam — unto the lamenting one; idam — the following; vacaḥ — words.
Превод
Translation
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
O descendant of Bharata, at that time Kṛṣṇa, smiling, in the midst of both the armies, spoke the following words to the grief-stricken Arjuna.
Пояснение
Purport
Разговорът бил между двама близки приятели – Хр̣ш̣ӣкеша и Гуд̣а̄кеша. Като приятели двамата общуват наравно, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кр̣ш̣н̣а се усмихва, защото един приятел е избрал да стане негов ученик. Като Бог и повелител на всички, Той винаги заема върховна позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на предания, пожелал го в тази роля. И сега, когато е избран за учител, Той веднага приема новата роля и разговаря с ученика си с подобаваща сериозност. Разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствани. Разговорите в Бхагавад-гӣта̄ не са насочени към някой отделен човек, общество или група хора, те са предназначени за всички – и приятели, и врагове имат възможност да ги чуят.
The talk was going on between intimate friends, namely the Hṛṣīkeśa and the Guḍākeśa. As friends, both of them were on the same level, but one of them voluntarily became a student of the other. Kṛṣṇa was smiling because a friend had chosen to become a disciple. As Lord of all, He is always in the superior position as the master of everyone, and yet the Lord agrees to be a friend, a son or a lover for a devotee who wants Him in such a role. But when He was accepted as the master, He at once assumed the role and talked with the disciple like the master – with gravity, as it is required. It appears that the talk between the master and the disciple was openly exchanged in the presence of both armies so that all were benefited. So the talks of Bhagavad-gītā are not for any particular person, society, or community, but they are for all, and friends or enemies are equally entitled to hear them.