ТЕКСТ 10
TEXT 10
Текст
Tekst
прахасанн ива бха̄рата
сенайор убхайор мадхйе
виш̣ӣдантам идам̇ вачах̣
prahasann iva bhārata
senayor ubhayor madhye
viṣīdantam idaṁ vacaḥ
Дума по дума
Synonyms
там – на него; ува̄ча – каза; хр̣ш̣ӣкешах̣ – господарят на сетивата, Кр̣ш̣н̣а; прахасан – с усмивка; ива – така; бха̄рата – о, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъко на Бхарата; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – на двете враждуващи страни; мадхйе – между; виш̣ӣдантам – на скърбящия; идам – следните; вачах̣ – думи.
Превод
Translation
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
O Bharatas efterkommer, derpå talte en smilende Kṛṣṇa midt imellem de to hære følgende ord til den sorgtyngede Arjuna.
Пояснение
Purport
Разговорът бил между двама близки приятели – Хр̣ш̣ӣкеша и Гуд̣а̄кеша. Като приятели двамата общуват наравно, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кр̣ш̣н̣а се усмихва, защото един приятел е избрал да стане негов ученик. Като Бог и повелител на всички, Той винаги заема върховна позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на предания, пожелал го в тази роля. И сега, когато е избран за учител, Той веднага приема новата роля и разговаря с ученика си с подобаваща сериозност. Разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствани. Разговорите в Бхагавад-гӣта̄ не са насочени към някой отделен човек, общество или група хора, те са предназначени за всички – и приятели, и врагове имат възможност да ги чуят.
FORKLARING: Samtalen fandt sted mellem fortrolige venner, nemlig Hṛṣīkeśa og Guḍākeśa. Som venner var de begge på samme niveau, men en af dem overgav sig frivilligt til den anden som elev. Kṛṣṇa smilede, fordi en ven havde valgt at blive Hans discipel. Som Herre over alt befinder Kṛṣṇa Sig altid i en overordnet position som alles Herre, og alligevel indvilliger Han i at blive ven, søn eller elsker til en hengiven, der ønsker at se Ham i en sådan rolle. Men da Han blev antaget som mester, påtog Han Sig med det samme rollen og talte til disciplen som en mester, dvs. med den alvor, der var påkrævet. Det lader til, at samtalen mellem mester og discipel fandt sted i begge hæres påhør, så alle kunne drage fordel af den. Således henvender Bhagavad-gītās dialog sig ikke kun til en bestemt person eller et bestemt samfund eller land, men er for alle, og venner såvel som fjender har lige stor ret til at høre den.