Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.10

Текст

там ува̄ча хр̣ш̣ӣкешах̣
прахасанн ива бха̄рата
сенайор убхайор мадхйе
виш̣ӣдантам идам вачах̣

Дума по дума

там – на него; ува̄ча – каза; хр̣ш̣ӣкешах̣ – господарят на сетивата, Кр̣ш̣н̣а; прахасан – с усмивка; ива – така; бха̄рата – о, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъко на Бхарата; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – на двете враждуващи страни; мадхйе – между; виш̣ӣдантам – на скърбящия; идам – следните; вачах̣ – думи.

Превод

О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.

Коментар

Разговорът бил между двама близки приятели Хр̣ш̣ӣкеша и Гуд̣а̄кеша. Като приятели двамата общуват наравно, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кр̣ш̣н̣а се усмихва, защото един приятел е избрал да стане негов ученик. Като Бог и повелител на всички, Той винаги заема върховна позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на предания, пожелал го в тази роля. И сега, когато е избран за учител, Той веднага приема новата роля и разговаря с ученика си с подобаваща сериозност. Разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствани. Разговорите в Бхагавад-гӣта̄ не са насочени към някой отделен човек, общество или група хора, те са предназначени за всички – и приятели, и врагове имат възможност да ги чуят.