Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.1
Текст
там̇ татха̄ кр̣пая̄виш̣т̣ам
ашру-пӯрн̣а̄кулекш̣ан̣ам
виш̣ӣдантам идам̇ ва̄кям
ува̄ча мадхусӯданах̣
Дума по дума
сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; там – на Арджуна; татха̄ – така; кр̣пая̄ – от състрадание; а̄виш̣т̣ам – завладян; ашру-пӯрн̣а-а̄кула – пълни със сълзи; ӣкш̣ан̣ам – очи; виш̣ӣдантам – като скърби; идам – тези; ва̄кям – думи; ува̄ча – изрече; мадху-сӯданах̣ – убиецът на демона Мадху.
Превод
Сан̃джая каза: Като вижда Арджуна обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусӯдана, Кр̣ш̣н̣а, изрича следните думи.
Пояснение
Материалното състрадание, скръбта и сълзите са признак на невежество по отношение на истинското „аз“. Състраданието към вечната душа е себепознание. В този стих е важна думата „Мадхусӯдана“. Бог Кр̣ш̣н̣а е убил демона Мадху и сега Арджуна иска от него да убие демона на погрешното разбиране, който го е обзел при изпълнението на дълга му. Никой не знае как да приложи състраданието. Няма смисъл от състрадание към дрехата на един давещ се. Падналият в океана на незнанието не може да бъде спасен просто като се спаси връхната му дреха – грубото материално тяло; който не знае това и скърби за дрехата, се нарича шӯдра, ненужно скърбящ. Арджуна е кш̣атрия и от него не се очаква такова поведение. Но Бог Кр̣ш̣н̣а може да разпръсне скръбта на невежия и с тази цел изговаря Бхагавад-гӣта̄. Тази глава ни разкрива себепознанието чрез аналитично изучаване на материалното тяло и трансценденталната душа, обяснени от върховния авторитет Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Това е осъществимо само ако човек работи без привързаност към резултатите, твърдо установен в разбиране на истинското „аз“.