ТЕКСТ 49
TEXT 49
Текст
Tekstas
джита̄тма̄ вигата-спр̣хах̣
наиш̣кармя-сиддхим̇ парама̄м̇
сання̄сена̄дхигаччхати
jitātmā vigata-spṛhaḥ
naiṣkarmya-siddhiṁ paramāṁ
sannyāsenādhigacchati
Дума по дума
Synonyms
асакта-буддхих̣ – с непривързана интелигентност; сарватра – навсякъде; джита-а̄тма̄ – с контрол над ума; вигата-спр̣хах̣ – без материални желания; наиш̣кармя-сиддхим – съвършенството на свобода от последици; парама̄м – върховен; сання̄сена – чрез отречение от света; адхигаччхати – се постига.
asakta-buddhiḥ — su intelektu, neturinčiu prisirišimo; sarvatra — visuomet; jita-ātmā — valdantis protą; vigata-spṛhaḥ — be materialių troškimų; naiṣkarmya-siddhim — tobulumą, kai nėra atoveikio; paramām — aukščiausią; sannyāsena — gyvendamas atsižadėjimu; adhigacchati — pasiekia.
Превод
Translation
Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.
Kas yra susitvardęs ir nesusaistytas, kas abejingas materialiems malonumams, tas atsižadėjimu gali pasiekti aukščiausią tobulumą – laisvę nuo atoveikio.
Пояснение
Purport
Истинско отречение означава да приемаш себе си за неразделно свързана с Върховния Бог частица; и затова да нямаш право да се наслаждаваш на резултатите от работата си – Върховният Бог трябва да се наслаждава на тези резултати. Това всъщност е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е истински сання̄сӣ – личност на жизненото стъпало на отречение от света. С такова мислене човек е удовлетворен, защото действа за Върховния. Той не е привързан към нищо материално и свиква да не се наслаждава на нищо извън трансценденталното щастие, резултат от служенето на Бога. Предполага се, че един сання̄сӣ е освободен от последиците на миналите си дейности, но всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание естествено постига това съвършенство, без дори да приема т.нар. обет за отречение. Това състояние на ума се нарича йога̄рӯд̣ха, съвършеното ниво на йога. Както се потвърждава в трета глава, яс тв а̄тма-ратир ева ся̄т – себеудовлетвореният не се страхува от последиците на дейността си.
KOMENTARAS: Tikrasis atsižadėjimas – tai nuolat prisiminti, kad esi neatskiriama Aukščiausiojo Viešpaties dalelė, taigi neturi teisės naudotis savo darbo rezultatais. Jei jau esame neatskiriamos Aukščiausiojo Viešpaties dalelės, mūsų darbo rezultatais turėtų džiaugtis Aukščiausiasis Viešpats. Tokia tikroji Kṛṣṇos sąmonė. Tas, kuris veikia įsisąmoninęs Kṛṣṇą, yra tikras sannyāsis – atsižadėjęs pasaulio. Taip mąstydamas, žmogus jaučia pasitenkinimą, nes iš tikrųjų veikia Aukščiausiojo labui. Todėl jis nelinksta prie to, kas materialu. Jam tampa įprasta negeisti jokios kitos laimės, išskyrus transcendentinę – tą, kuri patiriama tarnaujant Viešpačiui. Yra manoma, kad sannyāsis laisvas nuo atoveikio už savo praeities veiklą, tačiau Kṛṣṇą įsisąmoninęs žmogus tą patį tobulumą pasiekia savaime, netgi neduodamas vadinamųjų atsižadėjimo įžadų. Tokia dvasios būsena vadinasi yogārūḍha, arba yogos tobulybė. Kaip patvirtinta trečiame „Bhagavad-gītos“ skyriuje: yas tv ātma-ratir eva syāt – kas patenkintas vidujai, tas nebijo jokio atoveikio už savo veiklą.