ТЕКСТ 49
TEXT 49
Текст
Texte
джита̄тма̄ вигата-спр̣хах̣
наиш̣кармя-сиддхим̇ парама̄м̇
сання̄сена̄дхигаччхати
jitātmā vigata-spṛhaḥ
naiṣkarmya-siddhiṁ paramāṁ
sannyāsenādhigacchati
Дума по дума
Synonyms
асакта-буддхих̣ – с непривързана интелигентност; сарватра – навсякъде; джита-а̄тма̄ – с контрол над ума; вигата-спр̣хах̣ – без материални желания; наиш̣кармя-сиддхим – съвършенството на свобода от последици; парама̄м – върховен; сання̄сена – чрез отречение от света; адхигаччхати – се постига.
asakta-buddhiḥ: ayant une intelligence détachée; sarvatra: partout; jita-ātmā: ayant la maîtrise du mental; vigata-spṛhaḥ: sans désir matériel; naiṣkarmya-siddhim: la perfection de l’affranchissement des suites de l’action; paramām: suprême; sannyāsena: par l’ordre du renoncement; adhigacchati: on atteint.
Превод
Translation
Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.
L’homme maître de lui et détaché, qui délaisse les plaisirs matériels, peut s’émanciper totalement des suites de ses actes grâce à la pratique du renoncement.
Пояснение
Purport
Истинско отречение означава да приемаш себе си за неразделно свързана с Върховния Бог частица; и затова да нямаш право да се наслаждаваш на резултатите от работата си – Върховният Бог трябва да се наслаждава на тези резултати. Това всъщност е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е истински сання̄сӣ – личност на жизненото стъпало на отречение от света. С такова мислене човек е удовлетворен, защото действа за Върховния. Той не е привързан към нищо материално и свиква да не се наслаждава на нищо извън трансценденталното щастие, резултат от служенето на Бога. Предполага се, че един сання̄сӣ е освободен от последиците на миналите си дейности, но всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание естествено постига това съвършенство, без дори да приема т.нар. обет за отречение. Това състояние на ума се нарича йога̄рӯд̣ха, съвършеното ниво на йога. Както се потвърждава в трета глава, яс тв а̄тма-ратир ева ся̄т – себеудовлетвореният не се страхува от последиците на дейността си.
Le vrai renoncement consiste à toujours se considérer comme une partie intégrante du Seigneur Suprême, n’ayant à ce titre aucun droit de jouir du fruit de ses actes. N’étant nous-mêmes que d’infimes parcelles du Seigneur, c’est à Lui que doit revenir la jouissance des fruits de nos actes. C’est ce qu’on appelle la conscience de Kṛṣṇa. Celui qui agit dans la conscience de Kṛṣṇa est un vrai sannyāsī, un véritable renonçant. Il est satisfait, car il agit pour le Suprême. Il ne s’attache donc à rien de matériel. Il a pour habitude de ne trouver de plaisir que dans la félicité spirituelle que lui procure le service de dévotion. Le sannyāsī est censé être affranchi des suites de ses actes passés; or, l’être fixé dans la conscience de Kṛṣṇa atteint tout naturellement cette perfection, sans même avoir à embrasser l’ordre du renoncement. L’état d’esprit dépeint plus haut porte le nom de yogārūḍha, et il constitue la perfection du yoga. Comme nous l’avons vu au troisième chapitre: yas tv ātma-ratir eva syāt – celui qui trouve ainsi en lui-même sa satisfaction ne redoute plus les effets consécutifs à l’acte.