ТЕКСТ 49
TEXT 49
Текст
Text
джита̄тма̄ вигата-спр̣хах̣
наиш̣кармя-сиддхим̇ парама̄м̇
сання̄сена̄дхигаччхати
jitātmā vigata-spṛhaḥ
naiṣkarmya-siddhiṁ paramāṁ
sannyāsenādhigacchati
Дума по дума
Synonyms
асакта-буддхих̣ – с непривързана интелигентност; сарватра – навсякъде; джита-а̄тма̄ – с контрол над ума; вигата-спр̣хах̣ – без материални желания; наиш̣кармя-сиддхим – съвършенството на свобода от последици; парама̄м – върховен; сання̄сена – чрез отречение от света; адхигаччхати – се постига.
asakta-buddhiḥ — having unattached intelligence; sarvatra — everywhere; jita-ātmā — having control of the mind; vigata-spṛhaḥ — without material desires; naiṣkarmya-siddhim — the perfection of nonreaction; paramām — supreme; sannyāsena — by the renounced order of life; adhigacchati — one attains.
Превод
Translation
Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.
One who is self-controlled and unattached and who disregards all material enjoyments can obtain, by practice of renunciation, the highest perfect stage of freedom from reaction.
Пояснение
Purport
Истинско отречение означава да приемаш себе си за неразделно свързана с Върховния Бог частица; и затова да нямаш право да се наслаждаваш на резултатите от работата си – Върховният Бог трябва да се наслаждава на тези резултати. Това всъщност е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е истински сання̄сӣ – личност на жизненото стъпало на отречение от света. С такова мислене човек е удовлетворен, защото действа за Върховния. Той не е привързан към нищо материално и свиква да не се наслаждава на нищо извън трансценденталното щастие, резултат от служенето на Бога. Предполага се, че един сання̄сӣ е освободен от последиците на миналите си дейности, но всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание естествено постига това съвършенство, без дори да приема т.нар. обет за отречение. Това състояние на ума се нарича йога̄рӯд̣ха, съвършеното ниво на йога. Както се потвърждава в трета глава, яс тв а̄тма-ратир ева ся̄т – себеудовлетвореният не се страхува от последиците на дейността си.
Real renunciation means that one should always think himself part and parcel of the Supreme Lord and therefore think that he has no right to enjoy the results of his work. Since he is part and parcel of the Supreme Lord, the results of his work must be enjoyed by the Supreme Lord. This is actually Kṛṣṇa consciousness. The person acting in Kṛṣṇa consciousness is really a sannyāsī, one in the renounced order of life. By such a mentality, one is satisfied because he is actually acting for the Supreme. Thus he is not attached to anything material; he becomes accustomed to not taking pleasure in anything beyond the transcendental happiness derived from the service of the Lord. A sannyāsī is supposed to be free from the reactions of his past activities, but a person who is in Kṛṣṇa consciousness automatically attains this perfection without even accepting the so-called order of renunciation. This state of mind is called yogārūḍha, or the perfectional stage of yoga. As confirmed in the Third Chapter, yas tv ātma-ratir eva syāt: one who is satisfied in himself has no fear of any kind of reaction from his activity.