ТЕКСТ 48
TEXT 48
Текст
Tekst
са-дош̣ам апи на тяджет
сарва̄рамбха̄ хи дош̣ен̣а
дхӯмена̄гнир ива̄вр̣та̄х̣
sa-doṣam api na tyajet
sarvārambhā hi doṣeṇa
dhūmenāgnir ivāvṛtāḥ
Дума по дума
Synonyms
саха-джам – родени заедно; карма – работа; каунтея – о, сине на Кунтӣ; са-дош̣ам – с грешки; апи – въпреки; на – никога; тяджет – трябва да се изоставя; сарва-а̄рамбха̄х̣ – всички начинания; хи – несъмнено; дош̣ен̣а – с грешки; дхӯмена – с дим; агних̣ – огън; ива – както; а̄вр̣та̄х̣ – покрит.
saha-jam — samaaegselt sündinud; karma — töö; kaunteya — oo, Kuntī poeg; sa-doṣam — vigane; api — ehkki; na — mitte kunagi; tyajet — peaks loobuma; sarva-ārambhāḥ — kõik ettevõtmised; hi — kindlasti; doṣeṇa — veaga; dhūmena — suitsuga; agniḥ — tuli; iva — nagu; āvṛtāḥ — kaetud.
Превод
Translation
Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.
Igat üritust varjutavad teatavad puudujäägid, täpselt nagu suits varjutab tuld. Oo, Kuntī poeg, seepärast ei tohiks keegi endale loomupärasest tööst loobuda, isegi kui ta teeb oma töös rohkelt vigu.
Пояснение
Purport
В обусловения живот всяка работа е замърсена от материалните гун̣и на природата. Дори един бра̄хман̣а трябва да извършва жертвоприношения, при които се налага убийство на животни. Един кш̣атрия, колкото и благочестив да е, трябва да се сражава с враговете. Той не може да избегне това. Търговецът, колкото и благочестив да е, понякога трябва да крие доходите си или да търгува на черния пазар. Тези неща са необходимост; не могат да се избегнат. Ако един шӯдра служи на лош господар, трябва да изпълнява заповедите му, дори да са неправилни. Независимо от тези недостатъци човек би трябвало да следва предписаните си задължения, защото те са породени от собствената му природа.
Tingimustest sõltuvas elus on kõik tööd saastatud materiaalse looduse guṇadest. Isegi kui inimene on brāhmaṇa, on ta sunnitud sooritama ohverdusi, millega kaasneb looma tapmine. Samamoodi peab kṣatriya võitlema vaenlaste vastu, olenemata sellest, kui jumalakartlikku elu ta ka elaks. Ta ei saa seda vältida. Samamoodi peab kaupmees, ükskõik kui jumalakartlik ta ka oleks, vahel konkurentsis püsimiseks oma tulusid varjama või kaubitsema vahel ka mustal turul. Sedalaadi teod on vajalikud ning neid pole võimalik vältida. Kui inimene on śūdra ning ta isand pole just kuigi hea, peab ta täitma oma isanda korraldusi ka siis, kui need tegelikult ei vajaks täitmist. Vaatamata sellistele puudustele peab inimene täitma oma ettekirjutatud kohustusi, sest need on sündinud tema enda loomusest.
Тук е даден прекрасен пример. Огънят е чист, но край него има дим. Димът обаче не го прави нечист. Макар и с дим, огънят е считан за най-чистия от всички елементи. Ако някой предпочита да изостави работата на кш̣атрия и да се заеме със занятието на бра̄хман̣а, никак не е сигурно, че и в занятието на един бра̄хман̣а няма неприятни задължения. Заключението е, че в материалния свят никой не може да се освободи напълно от замърсяването на материалната природа. В това отношение примерът с огъня и дима е много подходящ. Когато през зимата извадим камък от огъня, димът дразни очите и други части на тялото, но независимо от неприятните условия, огънят трябва да се използва. По същия начин не бива да се изоставя собственото занимание само защото в него има някои неприятни елементи. Напротив, човек би трябвало да използва професионалния си дълг, за да служи на Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е съвършената позиция. Ако определена професия се упражнява за удовлетворение на Върховния Бог, всички недостатъци на тази специфична дейност се пречистват. Когато резултатите от работата се пречистят, като се свържат с предано служене, човек вижда ясно аз-а вътре в себе си и това е себепознание.
Antud värsis antakse selle kohta ka väga hea võrdlus. Ehkki tuli on puhas, tekib sellest ikka suitsu. See suits ei muuda aga ometigi tuld ebapuhtaks. Ehkki tulest tekib suitsu, peetakse tuld puhtaimaks elemendiks. Kui keegi eelistab loobuda kṣatriya kohustustest brāhmaṇa kohustuste kasuks, ei saa ta sugugi kindel olla, et tal brāhmaṇana ei tule täita ebameeldivaid kohustusi. Sellest võib järeldada, et materiaalses maailmas ei saa keegi olla täielikult vaba materiaalse looduse saastavast mõjust. Näide tulest ja suitsust on sellega seoses väga kohane. Kui keegi võtab talvisel ajal tulest kivi, häirib suits vahel silmi ja teisi kehaosi, kuid nendest häirivatest tingimustest hoolimata peab inimene tuld kasutama. Samamoodi ei tohiks keegi loobuda oma loomupärasest tööst lihtsalt seepärast, et see sisaldab mõningaid ebameeldivaid momente. Inimene peaks täie sihikindlusega teenima Kõigekõrgemat Jumalat, täites oma ettekirjutatud kohustusi Kṛṣṇa teadvuses. See on täiuslikkuseni viiv tee. Kui tööd tehakse Kõigekõrgema Jumala rahuldamiseks, puhastub see kõikidest vigadest. Ning kui töö tulemused on puhastunud, olles seotud pühendunud teenimisega, saavutab inimene täiuslikkuse, mille läbi ta näeb sisemuses oma tõelist „mina". Seda nimetataksegi eneseteadvustamiseks.