ТЕКСТ 20
TEXT 20
Текст
Texte
бха̄вам авяям ӣкш̣ате
авибхактам̇ вибхактеш̣у
тадж гя̄нам̇ виддхи са̄ттвикам
bhāvam avyayam īkṣate
avibhaktaṁ vibhakteṣu
taj jñānaṁ viddhi sāttvikam
Дума по дума
Synonyms
сарва-бхӯтеш̣у – във всички същества; йена – от което; екам – човек; бха̄вам – положение; авяям – нетленен; ӣкш̣ате – вижда; авибхактам – неделима; вибхактеш̣у – разделен на безброй много; тат – това; гя̄нам – знание; виддхи – знай; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто.
sarva-bhūteṣu: dans tous les êtres; yena: par lequel; ekam: une; bhāvam: nature; avyayam: impérissable; īkṣate: on voit; avibhaktam: non divisée; vibhakteṣu: dans le divisé infini; tat: ce; jñānam: savoir; viddhi: sache; sāttvikam: dans la vertu.
Превод
Translation
Трябва да разбереш, че знанието, с което се вижда една и съща неделима духовна природа в безбройните форми на живите същества, се намира в гун̣ата на доброто.
Comprends que le savoir par lequel on distingue une essence spirituelle unique en tous les êtres en dépit de leurs innombrables formes, est inspiré par la vertu.
Пояснение
Purport
Личност, която вижда една и съща духовна частица във всяко живо същество, независимо дали то е полубог, човек, животно, птица, риба или растение, притежава знание в гун̣ата на доброто. В живите същества присъства една и съща душа, въпреки различните им тела, съответстващи на предишната им дейност. Както се описа в седма глава, проявлението на жизнената сила във всяко тяло се отнася до висшата природа на Върховния Бог. Тоест да се вижда във всяко тяло тази единна висша природа, жизнената сила, означава да се вижда в гун̣ата на доброто. Тази жизнена енергия е нетленна, въпреки че телата са тленни. Очевидните различия са свързани с тялото; поради множеството форми на материално съществуване в обусловения живот жизнената сила изглежда разделена. Това имперсонално разбиране е един от аспектите на себепознанието.
Celui qui voit une âme spirituelle en chaque être vivant – deva, homme, mammifère, oiseau, plante ou être aquatique – possède un savoir relevant de la vertu. Il y a une âme en chaque être, même si en raison de leurs actions passées, ils ont chacun un corps différent. Comme l’a enseigné le septième chapitre, la force vitale en chaque corps provient de l’énergie supérieure du Seigneur Suprême. Aussi, le fait de voir en chaque corps cette nature supérieure unique, cette force vitale, atteste que l’on est inspiré par la vertu. Les corps périssent, mais cette énergie vitale demeure impérissable. Parce que les formes de vie dans l’existence conditionnée sont multiples, on fait une distinction entre les êtres en fonction des corps qu’ils habitent, si bien que la force vitale semble divisée. Le savoir impersonnel exposé ici constitue l’un des aspects de la réalisation spirituelle.