ТЕКСТ 20
TEXT 20
Текст
Texto
бха̄вам авяям ӣкш̣ате
авибхактам̇ вибхактеш̣у
тадж гя̄нам̇ виддхи са̄ттвикам
bhāvam avyayam īkṣate
avibhaktaṁ vibhakteṣu
taj jñānaṁ viddhi sāttvikam
Дума по дума
Palabra por palabra
сарва-бхӯтеш̣у – във всички същества; йена – от което; екам – човек; бха̄вам – положение; авяям – нетленен; ӣкш̣ате – вижда; авибхактам – неделима; вибхактеш̣у – разделен на безброй много; тат – това; гя̄нам – знание; виддхи – знай; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто.
sarva-bhūteṣu — en todas las entidades vivientes; yena — por lo cual; ekam — una; bhāvam — situación; avyayam — imperecedera; īkṣate — uno ve; avibhaktam — indiviso; vibhakteṣu — en los innumerables que están divididos; tat — eso; jñānam — conocimiento; viddhi — sabe; sāttvikam — en la modalidad de la bondad.
Превод
Traducción
Трябва да разбереш, че знанието, с което се вижда една и съща неделима духовна природа в безбройните форми на живите същества, се намира в гун̣ата на доброто.
El conocimiento mediante el cual uno ve en todas las entidades vivientes una naturaleza espiritual indivisible, aunque ellas están divididas en infinidad de formas, has de saber que está en el plano de la modalidad de la bondad.
Пояснение
Significado
Личност, която вижда една и съща духовна частица във всяко живо същество, независимо дали то е полубог, човек, животно, птица, риба или растение, притежава знание в гун̣ата на доброто. В живите същества присъства една и съща душа, въпреки различните им тела, съответстващи на предишната им дейност. Както се описа в седма глава, проявлението на жизнената сила във всяко тяло се отнася до висшата природа на Върховния Бог. Тоест да се вижда във всяко тяло тази единна висша природа, жизнената сила, означава да се вижда в гун̣ата на доброто. Тази жизнена енергия е нетленна, въпреки че телата са тленни. Очевидните различия са свързани с тялото; поради множеството форми на материално съществуване в обусловения живот жизнената сила изглежда разделена. Това имперсонално разбиране е един от аспектите на себепознанието.
La persona que ve un alma espiritual en cada ser vivo, ya sea en un semidiós, en un ser humano, en un animal, en un ave, en una bestia, en un ser acuático o en una planta, posee conocimiento en el plano de la modalidad de la bondad. En todas las entidades vivientes hay un alma espiritual, aunque ellas tienen diferentes cuerpos en función de su trabajo previo. Como se señala en el séptimo capítulo, la manifestación de la fuerza viva que hay en cada cuerpo, se debe a la naturaleza superior del Señor Supremo. Así pues, el ver en cada cuerpo esa naturaleza superior única, esa fuerza viva, es ver en el plano de la modalidad de la bondad. Esa energía viviente es imperecedera, a pesar de que los cuerpos son perecederos. Las diferencias se perciben en función del cuerpo; como en la vida condicional hay muchas formas de existencia material, la fuerza viva parece estar dividida. Ese conocimiento impersonal es un aspecto de la autorrealización.