ТЕКСТ 17

TEXT 17

Текст

Texto

яся на̄хан̇кр̣то бха̄во
буддхир яся на липяте
хатва̄пи са има̄л лока̄н
на ханти на нибадхяте

yasya nāhaṅkṛto bhāvo
buddhir yasya na lipyate
hatvāpi sa imāḻ lokān
na hanti na nibadhyate

Дума по дума

Palabra por palabra

яся – човек, чиито; на – никога; ахан̇кр̣тах̣ – от фалшиво его; бха̄вах̣ – природа; буддхих̣ – интелигентност; яся – човек, чиито; на – никога; липяте – е привързан; хатва̄ – като убива; апи – дори; сах̣ – той; има̄н – в този; лока̄н – свят; на – никога; ханти – убива; на – никога; нибадхяте – не се оплита.

yasya — aquel cuyo; na — nunca; ahaṅkṛtaḥ — del ego falso; bhāvaḥ — naturaleza; buddhiḥ — inteligencia; yasya — aquel cuyo; na — nunca; lipyate — está apegado; hatvā — mate; api — aun; saḥ — él; imān — este; lokān — mundo; na — nunca; hanti — mata; na — nunca; nibadhyate — se enreda.

Превод

Traducción

Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.

Aquel que no es movido por el ego falso, cuya inteligencia no está enredada, aunque mate hombres en este mundo, no mata. Y a él tampoco lo atan sus acciones.

Пояснение

Significado

Тук Бог обяснява на Арджуна, че желанието му да не се сражава е породено от фалшиво его. Арджуна се мисли за извършител на дейностите, но не взема под внимание върховното вътрешно и външно одобрение. Ако човек не знае, че съществува висше разрешение, защо би действал? Но този, който познава инструментите за работа, себе си като извършител и Върховния Бог като върховен разрешаващ, е съвършен във всяко действие. Той никога не е в илюзия. Личната дейност и отговорност възникват от фалшивото его и безбожието, тоест от липсата на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание под ръководството на Свръхдушата или на Върховната Божествена Личност, дори когато убива, не убива. Той дори не е подложен на последиците от това убийство. Когато един войник убива по заповед на по-висш офицер, никой не го съди за това. Но ако убива на своя отговорност, несъмнено ще бъде осъден.

En este verso, el Señor le informa a Arjuna que el deseo de no pelear surge del ego falso. Arjuna creyó ser el autor de la acción, pero él no tuvo en cuenta la sanción suprema de dentro y fuera. Si uno no sabe que existe una supersanción, ¿por qué va a actuar? Pero aquel que conoce los instrumentos del trabajo, que sabe que él mismo es el trabajador y que el Señor Supremo es el sancionador supremo, es perfecto en todo lo que hace. A esa persona nunca la domina la ilusión. La actividad y la responsabilidad personal surgen del ego falso y del ateísmo, o de la falta de conciencia de Kṛṣṇa. Todo aquel que actúa con conciencia de Kṛṣṇa bajo la dirección de la Superalma o de la Suprema Personalidad de Dios, aunque mate, no mata. Y él tampoco se ve jamás afectado por la reacción de esa matanza. Cuando un soldado mata siguiendo la orden de un oficial superior, no está sujeto a ser juzgado. Pero si un soldado mata por su propia cuenta, entonces sin duda que será juzgado por alguna corte.