ТЕКСТ 11
TEXT 11
Текст
Tekst
тяктум̇ карма̄н̣й ашеш̣атах̣
яс ту карма-пхала-тя̄гӣ
са тя̄гӣтй абхидхӣяте
tyaktuṁ karmāṇy aśeṣataḥ
yas tu karma-phala-tyāgī
sa tyāgīty abhidhīyate
Дума по дума
Synonyms
на – никога; хи – несъмнено; деха-бхр̣та̄ – от въплътената; шакям – е възможно; тяктум – да се отрече; карма̄н̣и – дейности; ашеш̣атах̣ – напълно; ях̣ – всеки, който; ту – но; карма – на работа; пхала – от резултата; тя̄гӣ – отреклият се; сах̣ – той; тя̄гӣ – отреклият се; ити – така; абхидхӣяте – се казва.
na — aldrig; hi — afgjort; deha-bhṛtā — af den legemliggjorte; śakyam — er muligt; tyaktum — at blive forsaget; karmāṇi — aktiviteter; aśeṣataḥ — helt; yaḥ — enhver, der; tu — men; karma — af arbejdets; phala — resultat; tyāgī — forsageren; saḥ — han; tyāgī — forsageren; iti — således; abhidhīyate — kaldes.
Превод
Translation
За въплътеното същество е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отрича от плодовете на дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.
Det er så afgjort umuligt for et legemliggjort væsen at opgive alle handlinger. Men den, der forsager sine handlingers frugter, kan siges virkelig at have forsaget.
Пояснение
Purport
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек никога не може да спре да работи. Следователно този, който работи за Кр̣ш̣н̣а и не се наслаждава на плодовете от дейността, а предлага всичко на Кр̣ш̣н̣а, е наистина отречен. Много членове на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание работят в учреждения, фабрики или другаде и каквото спечелят, дават на Обществото. Такива високо издигнати в духовно отношение хора са наистина сання̄сӣ и са се отрекли от света. Тук ясно се описва как да се откажем от плодовете на работата си и с каква цел се отказваме от тях.
FORKLARING: Der står i Bhagavad-gītā (3.5), at man aldrig nogensinde kan undgå at handle. Den, der arbejder for Kṛṣṇa og ikke er ude efter at nyde resultatet, men ofrer alt til Kṛṣṇa, er derfor den virkelige forsager. Mange medlemmer af Det Internationale Samfund for Kṛṣṇa- bevidsthed arbejder hårdt på deres kontor, fabrik eller et andet sted og giver alt, de tjener, til Samfundet. Den slags store, ophøjede sjæle er virkelige sannyāsīer og befinder sig i forsagelsens orden. Her bliver det klart skitseret, hvordan man forsager sit arbejdes frugter, og for hvilket formål, man skal forsage frugterne.