ТЕКСТ 3
TEXT 3
Текст
Tekstas
шраддха̄ бхавати бха̄рата
шраддха̄-майо 'ям̇ пуруш̣о
йо яч-чхраддхах̣ са ева сах̣
śraddhā bhavati bhārata
śraddhā-mayo ’yaṁ puruṣo
yo yac-chraddhaḥ sa eva saḥ
Дума по дума
Synonyms
саттва-анурӯпа̄ – според съществуването; сарвася – на всеки; шраддха̄ – вярата; бхавати – става; бха̄рата – о, сине на Бхарата; шраддха̄ – вяра; маях̣ – пълно с; аям – това; пуруш̣ах̣ – живо същество; ях̣ – което; ят – която има; шраддхах̣ – вяра; сах̣ – така; ева – несъмнено; сах̣ – той.
Превод
Translation
О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.
O Bharatos sūnau, vienoks ar kitoks tikėjimas priklauso nuo to, kaip gyvąją būtybę veikia gamtos guṇos. Sakoma, kad gyvoji būtybė išpažįsta tokį tikėjimą, kokios guṇos ją veikia.
Пояснение
Purport
Всеки, независимо какъв е той, има определен вид вяра. Но неговата вяра е в добро, в страст или в невежество в зависимост от придобитата природа. Вярата определя общуването с точно определени личности. В действителност всяко живо същество, както се посочва в петнайсета глава, по произход е откъсната, неразделно свързана с Върховния частица. Следователно то е трансцендентално спрямо материалните гун̣и. Но когато забрави връзката си с Върховната Божествена Личност и влезе в обусловен досег с материалната природа, човек оформя собственото си положение чрез общуване с нейните разновидности. Възникналите по този начин изкуствена вяра и съществуване са само материални. Макар и воден от някакво впечатление или схващане за живота, по произход човек е ниргун̣а, т.е. трансцендентален. Той трябва да се пречисти от натрупаното материално замърсяване, за да възстанови връзката си с Върховния Бог. Единственият път за връщане, който може да бъде следван без страх, е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този път гарантира издигане до съвършеното ниво. Но ако не тръгнем по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, по пътя на себепознанието, със сигурност ще попаднем под влияние на природните гун̣и.
KOMENTARAS: Kiekvienas žmogus, kad ir kas jis būtų, išpažįsta vienokį ar kitokį tikėjimą. O jo prigimties savybės nulemia tikėjimo priklausymą dorybės, aistros, ar neišmanymo guṇai. Taigi nuo tikėjimo priklauso ratas žmonių, su kuriais jis bendrauja. Iš tiesų, kiekviena gyvoji būtybė, kaip nurodoma penkioliktame skyriuje, pagal kilmę yra fragmentinė neatskiriama Aukščiausiojo Viešpaties dalelė. Todėl pradinėje būklėje ji yra transcendentali visoms materialios gamtos guṇoms. Tačiau kai gyvoji esybė užmiršta apie savo ryšį su Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu, ji kontaktuoja su materialia gamta ir pradeda gyventi sąlygotą gyvenimą. Dėl ryšių su įvairiais materialios gamtos aspektais ji pati nulemia savo padėtį. Iš to kilusi būtis ir netikras tikėjimas yra visiškai materialūs. Nors gyvoji būtybė gali būti paveikta tam tikro įspūdžio ar būties sampratos, savo pirminiame būvyje ji – nirguṇa, transcendentali. Taigi, siekdami atkurti savitarpio santykius su Aukščiausiuoju Viešpačiu, turime apsivalyti nuo materijos nešvarybių. Vienintelis kelias atgal pas Dievą, kuriuo galima nieko nebijant eiti – Kṛṣṇos sąmonė. Kṛṣṇos sąmonės kelias garantuoja, jog tobulumo būvis bus pasiektas. Jei žmogus nestoja į dvasinės savivokos kelią, jį, be jokios abejonės, valdys gamtos guṇos.
Думата шраддха̄ (вяра) е много важна в този стих. Шраддха̄, вярата, води началото си от гун̣ата на доброто. Може да се вярва в някой полубог, в някакъв създаден Бог или в някаква въображаема измислица. Предполага се, че силната вяра поражда дейности в материалното добро. Но в материално обусловения живот дейностите не са напълно пречистени. Те са смесени, не са в чистото добро. Чистото добро е трансцендентално; в пречистеното добро може да се разбере истинската природа на Върховната Божествена Личност. Докато вярата не е напълно в пречистеното добро, тя е подложена на замърсяване от гун̣ите на материалната природа. Замърсяващите гун̣и достигат до сърцето. Тоест вярата се установява в зависимост от това с коя гун̣а на материалната природа е свързано сърцето. Трябва да знаем, че ако човешкото сърце е в гун̣ата на доброто, вярата също е в гун̣ата на доброто. Ако сърцето е в гун̣ата на страстта, вярата също е в гун̣ата на страстта. И ако сърцето се намира в гун̣ата на невежеството, илюзията, и вярата е замърсена по същия начин. В този свят откриваме различни видове вяра, на които съответстват различни религии. Истинският принцип на религиозната вяра е установен в гун̣ата на чистото добро, но понеже сърцето е замърсено, срещаме различни религиозни принципи. Така в съответствие с видовете вяра има и различно обожание.
Labai reikšmingas posmo žodis śraddhā, arba „tikėjimas“. Śraddhos, tikėjimo, pirminis šaltinis – dorybės guṇa. Galima tikėti pusdievį, kokį nors išsigalvotą Dievą ar savo proto kūrinį. Manoma, kad tvirtas tikėjimas skatina dorybės guṇos veiklą. Tačiau materijos sąlygotame gyvenime joks darbas negali būti visiškai tyras, jis visada turi kitų guṇų priemaišų, nėra gryna dorybė. Grynoji dorybė – transcendentali. Pasiekus grynos dorybės būvį suvokiama tikroji Aukščiausiojo Dievo Asmens prigimtis. Kol tikėjimas nėra grynos dorybės, jį gali suteršti bet kuri materialios gamtos guṇa. Nešvarios materialios gamtos guṇos paliečia ir širdį, todėl kokia širdis, koks jos ryšys su tam tikra gamtos guṇa, toks ir tikėjimas. Doros širdies žmogaus tikėjimą sąlygoja dorybės guṇa, o kai širdį užvaldo aistros guṇa, tikėjimas irgi yra įtakojamas aistros guṇos. Jei širdis apimta tamsos, iliuzijos, tai ir tikėjimą teršia tamsa ir iliuzija. Taigi pasaulyje mes susiduriame su skirtingais tikėjimais, įvairiausiomis religinėmis srovėmis, kurios atitinka tam tikros rūšies tikėjimą. Tikrąjį religinio tikėjimo pagrindą sudaro gryna dorybė, tačiau mūsų širdys netyros, todėl ir sutinkame įvairiausių tipų religinius principus. O tikėjimo įvairovė nulemia įvairius garbinimo būdus.