ТЕКСТ 28
TEXT 28
Текст
Texto
тапас таптам̇ кр̣там̇ ча ят
асад итй учяте па̄ртха
на ча тат претя но иха
tapas taptaṁ kṛtaṁ ca yat
asad ity ucyate pārtha
na ca tat pretya no iha
Дума по дума
Palabra por palabra
ашраддхая̄ – без вяра; хутам – принесени като жертва; даттам – дадени; тапах̣ – въздържание; таптам – изпълнено; кр̣там – извършено; ча – също; ят – това, което; асат – фалшиво; ити – така; учяте – се казва, че е; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; ча – също; тат – това; претя – след смъртта; на у – нито; иха – в този живот.
aśraddhayā — sin fe; hutam — ofrecido como sacrificio; dattam — dado; tapaḥ — penitencia; taptam — ejecutado; kṛtam — realizado; ca — también; yat — lo que; asat — falso; iti — así pues; ucyate — se dice que es; pārtha — ¡oh, hijo de Pṛthā!; na — nunca; ca — también; tat — eso; pretya — después de la muerte; na u — ni; iha — en esta vida.
Превод
Traducción
О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.
Todo lo que se haga a modo de sacrificio, caridad o penitencia, sin fe en el Supremo, ¡oh, hijo de Pṛthā!, no es permanente. Ello se denomina ‘asat’, y es inútil tanto en esta vida como en la próxima.
Пояснение
Significado
Всичко, извършено без трансцендентална цел – независимо дали е жертвоприношение, благотворителност или въздържание, – е безполезно. Поради това този стих осъжда такива дейности. Всяко нещо трябва да се прави за Върховния в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Без такава вяра и без подходящо ръководство никога няма да има каквато и да е полза. Всички ведически писания съветват да вярваме във Върховния. Крайната цел на ведическите наставления е разбирането на Кр̣ш̣н̣а. Никой няма да постигне успех, без да следва този принцип. Така че най-добрият път е да действаме от самото начало в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на авторитетен духовен учител. Това е начинът, по който се постига успех във всичко.
Cualquier cosa que se haga sin el objetivo trascendental —ya sea sacrificio, caridad o penitencia—, es inútil. Por consiguiente, en este verso se declara que esa clase de actividades son abominables. Todo se debe hacer por el Supremo en el plano de conciencia de Kṛṣṇa. Sin esa fe, y sin la guía debida, nunca puede haber ningún fruto. En todas las Escrituras védicas se aconseja el tener fe en el Supremo. En la prosecución de todas las instrucciones védicas, la meta última es la de llegar a comprender a Kṛṣṇa. Nadie puede lograr el éxito sin seguir ese principio. Por lo tanto, lo mejor es trabajar desde el principio en el plano de conciencia de Kṛṣṇa bajo la guía de un maestro espiritual genuino. Esa es la manera de hacer que todo sea un éxito.
В обусловеното си положение хората са привлечени от почитането на полубогове, духове или Якш̣и като Кувера. Гун̣ата на доброто е за предпочитане пред гун̣ата на страстта и невежеството, но посветилият се на Кр̣ш̣н̣а съзнание става трансцендентален спрямо трите гун̣и на материалната природа. Макар да има процес за постепенно издигане, непосредственото приемане на Кр̣ш̣н̣а съзнание чрез общуване с чисти предани, е най-добрият път. И това се препоръчва в тази глава. Успехът ще дойде, ако човек най-напред намери авторитетен духовен учител и се обучи под негово ръководство. Тогава той може да постигне вяра във Върховния. Когато тази вяра с течение на времето узрее, тя се нарича любов към Бога. Тази любов е крайната цел на живите същества. Тоест трябва да се започне направо с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е посланието на седемнайсета глава.
En el estado condicionado, la gente está atraída a adorar a semidioses y fantasmas, o a yakṣas como Kuvera. La modalidad de la bondad es mejor que las modalidades de la pasión y la ignorancia, pero aquel que emprende directamente el proceso de conciencia de Kṛṣṇa, es trascendental a todas las tres modalidades de la naturaleza material. Aunque hay un proceso de elevación gradual, si, en virtud de la compañía de devotos puros, uno emprende directamente el proceso de conciencia de Kṛṣṇa, ese es el mejor camino. Y eso se recomienda en este capítulo. Para lograr el éxito en ese camino, primero uno debe encontrar al maestro espiritual idóneo y ser adiestrado bajo su dirección. Luego, se logra tener fe en el Supremo. Con el transcurso del tiempo, cuando esa fe madura, se denomina amor de Dios. Ese amor es la meta última de las entidades vivientes. De modo que, uno debe emprender directamente el proceso de conciencia de Kṛṣṇa. Ese es el mensaje de este decimoséptimo capítulo.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седемнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Видовете вяра“.
Así terminan los significados de Bhaktivedanta correspondientes al decimoséptimo capítulo del Śrīmad Bhagavad-gītā, titulado «Las divisiones de la fe».