Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 17.28

Текст

ашраддхая̄ хутам даттам
тапас таптам кр̣там ча ят
асад итй учяте па̄ртха
на ча тат претя но иха

Дума по дума

ашраддхая̄ – без вяра; хутам – принесени като жертва; даттам – дадени; тапах̣ – въздържание; таптам – изпълнено; кр̣там – извършено; ча – също; ят – това, което; асат – фалшиво; ити – така; учяте – се казва, че е; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; ча – също; тат – това; претя – след смъртта; на у – нито; иха – в този живот.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всичко, извършено без трансцендентална цел – независимо дали е жертвоприношение, благотворителност или въздържание, – е безполезно. Поради това този стих осъжда такива дейности. Всяко нещо трябва да се прави за Върховния в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Без такава вяра и без подходящо ръководство никога няма да има каквато и да е полза. Всички ведически писания съветват да вярваме във Върховния. Крайната цел на ведическите наставления е разбирането на Кр̣ш̣н̣а. Никой няма да постигне успех, без да следва този принцип. Така че най-добрият път е да действаме от самото начало в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на авторитетен духовен учител. Това е начинът, по който се постига успех във всичко.

В обусловеното си положение хората са привлечени от почитането на полубогове, духове или Якш̣и като Кувера. Гун̣ата на доброто е за предпочитане пред гун̣ата на страстта и невежеството, но посветилият се на Кр̣ш̣н̣а съзнание става трансцендентален спрямо трите гун̣и на материалната природа. Макар да има процес за постепенно издигане, непосредственото приемане на Кр̣ш̣н̣а съзнание чрез общуване с чисти предани, е най-добрият път. И това се препоръчва в тази глава. Успехът ще дойде, ако човек най-напред намери авторитетен духовен учител и се обучи под негово ръководство. Тогава той може да постигне вяра във Върховния. Когато тази вяра с течение на времето узрее, тя се нарича любов към Бога. Тази любов е крайната цел на живите същества. Тоест трябва да се започне направо с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е посланието на седемнайсета глава.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седемнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Видовете вяра“.