Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 17.1
Текст
йе ша̄стра-видхим утср̣джя
яджанте шраддхая̄нвита̄х̣
теш̣а̄м̇ ниш̣т̣ха̄ ту ка̄ кр̣ш̣н̣а
саттвам а̄хо раджас тамах̣
Дума по дума
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; йе – тези, които; ша̄стра-видхим – правилата от писанията; утср̣джя – като се отказват от; яджанте – почитат; шраддхая̄ – пълна вяра; анвита̄х̣ – притежаваща; теш̣а̄м – от тях; ниш̣т̣ха̄ – вярата; ту – но; ка̄ – какво; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; саттвам – в добро; а̄хо – или; раджах̣ – в страст; тамах̣ – в невежество.
Превод
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, какво е положението на тези, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, в страст или в невежество?
Пояснение
В четвърта глава, трийсет и девети стих, се казва, че личност, вярваща в определен вид обожание, постепенно достига до знанието и до висшия съвършен стадий на умиротворение и благоденствие. В шестнайсета глава се посочва, че този, който не се съобразява с изложените в писанията принципи, се нарича асура, демон, а който с вяра ги следва, се нарича дева, полубог. А какво е положението на човека, следващ с вяра правила, неспоменати в писанията? Кр̣ш̣н̣а трябва да отговори на този въпрос. Дали тези, които си създават някакъв вид Бог, като за целта избират човешко същество и го почитат с вяра, са в добро, в страст или в невежество? Те достигат ли съвършения стадий на живот? Възможно ли е да се установят в истинско знание и да постигнат съвършенство? Дали тези, които не следват правилата на писанията, но вярват в нещо и почитат богове, полубогове и хора, увенчават с успех усилията си? Арджуна поставя тези въпроси на Кр̣ш̣н̣а.