Skip to main content

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

ŠEŠIOLIKTAS SKYRIUS

Божествената и демоничната природа

Dieviškos ir demoniškos prigimtys

ТЕКСТОВЕ 1 – 3:
Върховната Божествена Личност каза: Безстрашие, пречистване на съществуването, духовно познание, благотворителност, себеконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, въздържание, простота, ненасилие, честност, превъзмогване на гнева, отречение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, благородство, скромност, твърда решителност, енергичност, снизхождение, сила на духа, чистота, свобода от завист и желание за почести – тези трансцендентални качества, о, сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.
TEXTS 1-3:
Aukščiausiasis Dievo Asmuo tarė: Bebaimiškumas, būties apvalymas, dvasinio žinojimo gilinimas, labdaringumas, savitvarda, aukų atnašavimas, Vedų studijavimas, asketiškumas, paprastumas, prievartos atsisakymas, teisingumas, pykčio neturėjimas, atsižadėjimas, ramumas, nenoras ieškoti ydų, užuojauta visoms gyvosioms esybėms, godumo nebuvimas, geraširdiškumas, kuklumas, ryžtingumas, energingumas, atlaidumas, tvirtybė, švara, pagiežos bei šlovės siekimo neturėjimas – šios transcendentinės savybės, o Bharatos sūnau, būdingos dievotam, dieviška prigimtimi apdovanotam žmogui.
ТЕКСТ 4:
Гордост, арогантност, суета, гняв, грубост и невежество – тези качества принадлежат на хората с демонична природа, о, сине на Пр̣тха̄.
TEXT 4:
Išdidumas, pasipūtimas, tuštybė, pyktis, šiurkštumas ir neišmanymas – tai savybės, kurios būdingos demoniškos prigimties žmonėms, o Pṛthos sūnau.
ТЕКСТ 5:
Трансценденталните качества водят към освобождение, а демоничните – към робство. Но ти не се безпокой, о, сине на Па̄н̣д̣у, защото си роден с божествени качества.
TEXT 5:
Transcendentinės savybės veda į išsivadavimą, o demoniškosios pavergia. Tačiau nesijaudink, o Pāṇḍu sūnau, nes tu gimei su dieviškomis savybėmis.
ТЕКСТ 6:
О, сине на Пр̣тха̄, в този свят има два вида сътворени същества. Едните са божествени, а другите – демонични. Подробно ти обясних божествените качества. Сега чуй за демоничните.
TEXT 6:
O Pṛthos sūnau, šiame pasaulyje egzistuoja dviejų rūšių sukurtosios būtybės – vienos jų dieviškos, o kitos demoniškos. Dieviškas savybes Aš tau plačiai nušviečiau. Dabar paklausyk, ką Aš papasakosiu apie demoniškąsias.
ТЕКСТ 7:
Хората с демонична природа не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. В тях не може да се открие нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.
TEXT 7:
Demonai nežino, kas dera daryti ir kas nedera. Jiems nebūdingi nei švara, nei tinkamas elgesys, nei teisingumas.
ТЕКСТ 8:
Те казват, че този свят е нереален, че няма основа, че няма Бог, който го управлява. Те заявяват, че светът е възникнал от сексуалното влечение и за него няма друга причина освен похотта.
TEXT 8:
Jie sako, kad šis pasaulis – nerealus, kad jis neturi jokio pagrindo ir joks Dievas jo nevaldo. Jie sako, kad pasaulį pagimdė lytinis troškimas ir kad geismas – vienintelė šio pasaulio priežastis.
ТЕКСТ 9:
С подобни заключения, изгубени за самите себе си и лишени от разум, демоните извършват неблаготворни, ужасни дейности, водещи до унищожението на света.
TEXT 9:
Vadovaudamiesi tokiomis išvadomis, praradę save ir neturintys nuovokos, demonai atlieka piktybinius, siaubingus darbus, kurių tikslas – sunaikinti pasaulį.
ТЕКСТ 10:
Приемайки подслон в ненаситната похот, опиянени от гордата си самонадеяност и въображаема значимост, демоните извършват своите нечисти дела в плен на илюзията и очаровани от преходното.
TEXT 10:
Atradusius paguodą nepasotinamame geisme, apimtus tuštybės bei netikro prestižo, demoniškus žmones užvaldė iliuzija, todėl jie visuomet susigundo nešvariais darbais, susižavi tuo, kas laikina.
ТЕКСТОВЕ 11 – 12:
Те са убедени, че основна необходимост на човешката цивилизация е наслаждението. Така прекарват живота си в постоянно безпокойство. Оплетени в мрежата на хиляди желания, завладени от похот и гняв, те по всякакъв начин печелят пари за сетивно наслаждение.
TEXTS 11-12:
Jie įsitikinę, kad tenkinti jusles – pirmiausias žmonių civilizacijos poreikis, todėl iki pat gyvenimo pabaigos juos persekioja begaliniai rūpesčiai. Šimtų tūkstančių troškimų supančioti, apimti geismo bei pykčio, jie neleistinais būdais kaupia pinigus jusliniams malonumams.
ТЕКСТОВЕ 13 – 15:
Демоничната личност мисли: „Притежавам огромно богатство и смятам да го увелича. Имам толкова много и в бъдеще ще става все повече. Той беше мой враг, но аз го убих и другите ми врагове също ще бъдат избити. Аз съм господар на всичко. Аз съм наслаждаващият се. Аз съм съвършен, могъщ и щастлив. Аз съм най-големият богаташ и роднините ми са аристократи. Няма друг като мен. Ще извърша някакви жертвоприношения, ще раздам малко милостиня и ще ликувам“. С подобно мислене такива хора са заблудени от невежество.
TEXTS 13-15:
Demoniškas žmogus galvoja: „Jau dabar esu labai turtingas, bet įgyvendinęs savo sumanymus pralobsiu dar labiau. Kiek mano sukaupta! Tačiau ateity savo turtus dar labiau padidinsiu. Jis buvo mano priešas ir aš jį nužudžiau. Susidorosiu ir su kitais savo priešais. Aš esu visa ko viešpats, aš – besimėgaujantis subjektas. Aš esu tobulas, galingas ir laimingas. Aš – turtingiausias žmogus, supamas kilmingų giminaičių. Nėra už mane galingesnio ir laimingesnio. Aš atnašausiu aukas, teiksiu labdarą ir taip patirsiu džiaugsmą.“ Šitaip neišmanymas suklaidina tokius žmones.
ТЕКСТ 16:
Объркани от непрестанни грижи, оплетени в мрежата на илюзията, те силно се привързват към сетивното наслаждение и пропадат в ада.
TEXT 16:
Įvairiausių rūpesčių kamuojami, įsipainioję iliuzijų tinkle, jie pernelyg prisiriša prie juslinių malonumų ir garma į pragarą.
ТЕКСТ 17:
Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания.
TEXT 17:
Patenkinti savimi begėdžiai, apgauti turtų ir netikro prestižo, jie kartais iš puikybės vien dėl akių aukoja aukas, nesilaikydami jokių taisyklių.
ТЕКСТ 18:
Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.
TEXT 18:
Suklaidinti klaidingos savimonės, jėgos, pasipūtimo, geismo ir pykčio, demonai užsiplieskia pavydu Aukščiausiajam Dievo Asmeniui, kuris glūdi ir jų pačių, ir kitų kūnuose, piktžodžiauja prieš tikrąją religiją.
ТЕКСТ 19:
Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората –  Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот.
TEXT 19:
Pavyduolius ir piktavalius, žemiausius iš žmonių, Aš kaskart nubloškiu į materialios būties vandenyną, į įvairiausias demoniškas gyvybės rūšis.
ТЕКСТ 20:
Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване.
TEXT 20:
Šie žmonės nuolat gimsta tarp demoniškų gyvybės rūšių atstovų, o Kuntī sūnau, todėl jie negali priartėti prie Manęs. Palengva jie ritasi žemyn į bjauriausias gyvybės formas.
ТЕКСТ 21:
Три врати водят към ада – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги избягва, защото те са пагубни за душата.
TEXT 21:
Trys vartai atveria kelią į šį pragarą. Tai geismas, pyktis ir godumas. Kiekvienas sveikai mąstantis žmogus turi jų atsisakyti, nes jie veda sielą į pražūtį.
ТЕКСТ 22:
Човек, избегнал трите врати към ада, о, сине на Кунтӣ, извършва дейности, благоприятни за себепознанието, и постепенно достига върховната цел.
TEXT 22:
O Kuntī sūnau, iš tų trijų pragaro vartų ištrūkęs žmogus atlieka veiksmus, kurie skatina dvasinę savivoką. Taip jis palengva pasiekia aukščiausią tikslą.
ТЕКСТ 23:
Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел.
TEXT 23:
Kas atmeta šventraščių nurodymus ir elgiasi vadovaudamasis savo užgaidomis, tas nepasiekia nei tobulumo, nei laimės, nei aukščiausio tikslo.
ТЕКСТ 24:
Затова, следвайки указанията на писанията, човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг. Изучил тези правила, той трябва да действа така, че постепенно да се издигне.
TEXT 24:
Todėl iš šventraščių žmogus privalo sužinoti, kas sudaro jo pareigą, ir kas nėra jo pareiga. Išmanydamas šventraščių taisykles, jis turi elgtis taip, kad galiausiai pasiektų tobulumą.