Skip to main content

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

KAPITEL SEKSTEN

Божествената и демоничната природа

De guddommelige og dæmoniske naturer

ТЕКСТОВЕ 1 – 3:
Върховната Божествена Личност каза: Безстрашие, пречистване на съществуването, духовно познание, благотворителност, себеконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, въздържание, простота, ненасилие, честност, превъзмогване на гнева, отречение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, благородство, скромност, твърда решителност, енергичност, снизхождение, сила на духа, чистота, свобода от завист и желание за почести – тези трансцендентални качества, о, сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.
TEXTS 1-3:
Guddommens Højeste Personlighed sagde: Frygtløshed, renselse af ens eksistens, udvikling af åndelig viden, velgørenhed, selvbeherskelse, udførelse af offerhandlinger, studie af Vedaerne, askese, ligefremhed, ikke-vold, sandfærdighed, frihed fra vrede, forsagelse, fredfyldthed, modvilje mod fejlfinderi, medfølelse med alle levende væsener, frihed for havesyge, mildhed, beskedenhed, fast beslutsomhed, livskraft, tilgivelse, mod, renlighed og frihed fra misundelse og det lidenskabelige begær efter ære – disse transcendentale egenskaber tilhører fromme mennesker, der er udstyret med en guddommelig natur, O Bharatas efterkommer.
ТЕКСТ 4:
Гордост, арогантност, суета, гняв, грубост и невежество – тези качества принадлежат на хората с демонична природа, о, сине на Пр̣тха̄.
TEXT 4:
Stolthed, arrogance, indbildskhed, vrede, brutalitet og uvidenhed – N disse egenskaber tilhører dem, hvis natur er dæmonisk, O Pṛthās søn.
ТЕКСТ 5:
Трансценденталните качества водят към освобождение, а демоничните – към робство. Но ти не се безпокой, о, сине на Па̄н̣д̣у, защото си роден с божествени качества.
TEXT 5:
De transcendentale egenskaber bidrager til befrielse, mens de dæmoniske egenskaber fører til trældom. Vær ikke bekymret, for du er født med de guddommelige egenskaber, O Pāṇḍus søn.
ТЕКСТ 6:
О, сине на Пр̣тха̄, в този свят има два вида сътворени същества. Едните са божествени, а другите – демонични. Подробно ти обясних божествените качества. Сега чуй за демоничните.
TEXT 6:
O Pṛthās søn, i denne verden findes der to slags skabte væsener. Den ene kaldes de guddommelige og den anden de dæmoniske. Jeg har allerede udførligt fortalt dig om de guddommelige egenskaber. Hør nu fra Mig om de dæmoniske.
ТЕКСТ 7:
Хората с демонична природа не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. В тях не може да се открие нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.
TEXT 7:
De, der er dæmoniske, ved ikke, hvad man bør gøre, og hvad man ikke bør gøre. Man finder hverken renlighed, korrekt opførsel eller sandfærdighed hos dem.
ТЕКСТ 8:
Те казват, че този свят е нереален, че няма основа, че няма Бог, който го управлява. Те заявяват, че светът е възникнал от сексуалното влечение и за него няма друга причина освен похотта.
TEXT 8:
De siger, at denne verden er uvirkelig, uden noget grundlag og uden nogen Gud i kontrol. De hævder, at den er skabt af seksuelt begær og ingen anden årsag har end lyst.
ТЕКСТ 9:
С подобни заключения, изгубени за самите себе си и лишени от разум, демоните извършват неблаготворни, ужасни дейности, водещи до унищожението на света.
TEXT 9:
I forlængelse af sådanne konklusioner involverer dæmoniske personer, der er vildledte og ingen intelligens har, sig i skadelige og forfærdelige handlinger, der er bestemt til at ødelægge verden.
ТЕКСТ 10:
Приемайки подслон в ненаситната похот, опиянени от гордата си самонадеяност и въображаема значимост, демоните извършват своите нечисти дела в плен на илюзията и очаровани от преходното.
TEXT 10:
Imens sådanne dæmoniske personer er opslugte af indbildsk stolthed og falsk prestige, søger de tilflugt i umætteligt begær. Fordi de således bedrages af illusion, sværger de i deres tiltrækning til det forbigående altid til urene handlinger.
ТЕКСТОВЕ 11 – 12:
Те са убедени, че основна необходимост на човешката цивилизация е наслаждението. Така прекарват живота си в постоянно безпокойство. Оплетени в мрежата на хиляди желания, завладени от похот и гняв, те по всякакъв начин печелят пари за сетивно наслаждение.
TEXTS 11-12:
De tror, at tilfredsstillelse af sanserne er den menneskelige civilisations største nødvendighed. På den måde kender deres ængstelse lige indtil det sidste ingen grænser. Fordi de er bundet af et net af hundredvis og tusindvis af ønsker og er opslugte af lyst og vrede, erhverver de sig penge på ulovlig vis for at tilfredsstille deres sanser.
ТЕКСТОВЕ 13 – 15:
Демоничната личност мисли: „Притежавам огромно богатство и смятам да го увелича. Имам толкова много и в бъдеще ще става все повече. Той беше мой враг, но аз го убих и другите ми врагове също ще бъдат избити. Аз съм господар на всичко. Аз съм наслаждаващият се. Аз съм съвършен, могъщ и щастлив. Аз съм най-големият богаташ и роднините ми са аристократи. Няма друг като мен. Ще извърша някакви жертвоприношения, ще раздам малко милостиня и ще ликувам“. С подобно мислене такива хора са заблудени от невежество.
TEXTS 13-15:
Således tænker den dæmoniske person: “Så megen rigdom ejer jeg i dag, og ifølge mine planer vil jeg få endnu mere. Så meget er mit nu, og i fremtiden vil det forøges mere og mere. Han var min fjende, og jeg har slået ham ihjel, og mine andre fjender vil også blive dræbt. Jeg er herskeren over alting. Jeg er nyderen. Jeg er perfekt, mægtig og lykkelig. Jeg er den rigeste mand og er omgivet af aristokratiske slægtninge. Ingen er så magtfuld og lykkelig som jeg. Jeg vil udføre offerhandlinger, jeg vil yde velgørenhed, og således vil jeg nyde livet.” På denne måde forblændes sådanne mennesker af uvidenhed.
ТЕКСТ 16:
Объркани от непрестанни грижи, оплетени в мрежата на илюзията, те силно се привързват към сетивното наслаждение и пропадат в ада.
TEXT 16:
Imens de således forvirres af alle mulige bekymringer og vikles ind i et net af illusioner, bliver de alt for knyttede til sansenydelse og falder ned i helvede.
ТЕКСТ 17:
Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания.
TEXT 17:
Selvtilfredse og altid uforskammede og vildledte af velstand og falsk prestige udfører de somme tider stolt offerhandlinger udelukkende af navn uden at følge nogen form for regler eller forskrifter.
ТЕКСТ 18:
Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.
TEXT 18:
Fordi de forvirres af falsk ego, styrke, stolthed, begær og vrede, bliver dæmonerne misundelige på Guddommens Højeste Personlighed, der befinder Sig i deres egne og andres kroppe, og bespotter derved den virkelige religion.
ТЕКСТ 19:
Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората –  Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот.
TEXT 19:
De, der er misundelige og ondsindede, de laveste blandt mennesker, kaster Jeg bestandigt ned i den materielle eksistens’ ocean i forskellige dæmoniske arter.
ТЕКСТ 20:
Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване.
TEXT 20:
Sådanne personer fødes i dæmoniske arter igen og igen og kan aldrig komme til Mig, O Kuntīs søn. Gradvist synker de ned til den mest afskyelige form for eksistens.
ТЕКСТ 21:
Три врати водят към ада – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги избягва, защото те са пагубни за душата.
TEXT 21:
Der er tre porte, der fører til dette helvede – begær, vrede og grådighed. Alle intelligente mennesker bør frasige sig disse, for de fører til sjælens fornedrelse.
ТЕКСТ 22:
Човек, избегнал трите врати към ада, о, сине на Кунтӣ, извършва дейности, благоприятни за себепознанието, и постепенно достига върховната цел.
TEXT 22:
O Kuntīs søn, den, der er undsluppet disse tre porte til helvede, handler på måder, der bidrager til selverkendelse, og når således gradvist det højeste bestemmelsessted.
ТЕКСТ 23:
Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел.
TEXT 23:
Den, der forkaster skrifternes påbud og handler efter sit eget hoved, opnår hverken fuldkommenhed, lykke eller det højeste mål.
ТЕКСТ 24:
Затова, следвайки указанията на писанията, човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг. Изучил тези правила, той трябва да действа така, че постепенно да се издигне.
TEXT 24:
Man skal derfor forstå, hvad der er pligt, og hvad der ikke er pligt, ved at kende skrifternes anvisninger. Når man kender disse regler og forskrifter, skal man handle således, at man gradvist bliver ophøjet.