ТЕКСТ 7
TEXT 7
Текст
Verš
джана̄ на видур а̄сура̄х̣
на шаучам̇ на̄пи ча̄ча̄ро
на сатям̇ теш̣у видяте
janā na vidur āsurāḥ
na śaucaṁ nāpi cācāro
na satyaṁ teṣu vidyate
Дума по дума
Synonyma
правр̣ттим – като постъпва правилно; ча – също; нивр̣ттим – като не постъпва правилно; ча – и; джана̄х̣ – личности; на – никога; видух̣ – знаят; а̄сура̄х̣ – с демонични качества; на – никога; шаучам – чистота; на – нито; апи – също; ча – и; а̄ча̄рах̣ – поведение; на – никога; сатям – истина; теш̣у – в тях; видяте – има.
Превод
Překlad
Хората с демонична природа не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. В тях не може да се открие нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.
Démoni nevědí, co se má a co nemá dělat. Nenajdeme u nich čistotu, náležité chování ani pravdu.
Пояснение
Význam
Във всяко цивилизовано човешко общество изначално съществуват някакви религиозни правила и предписания. Особено сред а̄ряните – представители на най-развитата ведическа цивилизация – всички, които не следват наставленията на писанията, се считат за демони. Затова тук се казва, че демоните не познават свещените предписания, нито са склонни да ги следват. Дори някои от тях да са запознати с религиозните правила, те не ги изпълняват. Те нямат вяра и не искат да вървят по ведическия път. И вътрешната, и външната чистота са далеч от тях. Човек трябва да поддържа тялото си чисто, като всеки ден се къпе, мие зъбите си, бръсне се, сменя дрехите си и т.н. А за вътрешна чистота е необходимо винаги да се помнят святите имена на Бога и да се възпява Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Тези предписания не се харесват на демоните и те не ги следват.
Každá civilizovaná společnost se od samého počátku řídí určitým souborem usměrňujících pravidel, jež jsou uvedena v písmech. Zvláště árjové, stoupenci védské kultury, kteří jsou nejpokročilejší z civilizovaných lidí, považují ty, kdo nenásledují příkazy písem, za démony. Proto je zde řečeno, že démoni pravidla písem neznají a nemají ani sklon je dodržovat. Většina z nich je vůbec nezná, a i ti, kteří je znají, nemají snahu se jimi řídit. Chybí jim víra a ochota jednat podle védských pokynů. Jsou zásadně nečistí vně i uvnitř. Je třeba vždy dbát na čistotu těla—pravidelně se koupat, čistit si zuby, holit se, stříhat se, měnit si šaty a tak dále. K udržení vnitřní čistoty je nutné mít neustále na paměti svatá jména Boha a zpívat Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare / Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Démoni nemají tato pravidla vnější a vnitřní čistoty rádi a neřídí se jimi.
Множество правила определят и човешкото поведение. Те са изложени в писания като Ману сам̇хита̄, общочовешкия законник. Дори и днес индусите следват неговите правила. Законите за наследството и ред други закони водят началото си от тази книга. В Ману сам̇хита̄ ясно се казва, че на жената не трябва да се дава свобода. Това не означава, че жените трябва да бъдат третирани като робини; те са по-скоро като деца. На децата не се дава свобода, но това не ги прави роби. Сега демоните пренебрегват тези препоръки и заявяват, че на жените трябва да се предоставя свободата, която имат мъжете. Това обаче никак не е подобрило състоянието на нещата в съвременното общество. Всъщност жената трябва да бъде покровителствана на всеки етап от живота си. В детството тя е защитена от своя баща, в младостта си – от своя съпруг, а в старостта – от порасналите си синове. Според Ману сам̇хита̄ това е правилното социално поведение. Но съвременното възпитание създава изопачена представа за живота на жената и затова бракът в днешното общество на практика е въображаем. Социалното положение на жените днес също не е цветущо, въпреки че омъжените жени са в малко по-добра позиция от претендиращите за т.нар. „свобода“. Всичко това показва как демоните не приемат никакви полезни за социалната система указания. Те отхвърлят опита на великите мъдреци, не следват установените от тях правила и обществото им се намира в плачевно състояние.
Je dáno mnoho pravidel lidského chování, jako například zákoník lidstva zvaný Manu-saṁhitā. Hindové se Manu-saṁhitou řídí dodnes. Z této knihy jsou odvozeny zákony o dědictví a jiná zákonná ustanovení. Rovněž je v ní jasně řečeno, že ženě se nemá nikdy dávat volnost. Tím se nemyslí, že by se ženy měly držet v otroctví, ale že jsou jako děti. Dětem se také nedává svoboda, což ovšem neznamená, že se s nimi zachází jako s otroky. Démoni v současné době na tyto pokyny nedbají a myslí si, že ženy mají mít stejnou volnost jako muži. To však vůbec nezlepšuje společenskou situaci ve světě. Ženě má být správně v každém období jejího života poskytnuta ochrana. V dětství ji má chránit otec, v mládí manžel a ve stáří dospělí synové. To je podle Manu-saṁhity správné společenské chování. Moderní vzdělání však uměle vytváří pojetí feminismu, které je plné pýchy, a manželství je následkem toho již prakticky jen fantazií. Ani mravnost žen dnes není příliš uspokojivá. Démoni tedy nepřijmou žádný pokyn, který je pro společnost prospěšný, a jelikož se neřídí zkušenostmi velkých mudrců a jimi sepsanými usměrňujícími pravidly, jejich společenská úroveň je nesmírně ubohá.