ТЕКСТ 20
VERSO 20
Текст
Texto
мӯд̣ха̄ джанмани джанмани
ма̄м апра̄пяива каунтея
тато я̄нтй адхама̄м̇ гатим
mūḍhā janmani janmani
mām aprāpyaiva kaunteya
tato yānty adhamāṁ gatim
Дума по дума
Sinônimos
а̄сурӣм – демонични; йоним – видове; а̄панна̄х̣ – получавайки; мӯд̣ха̄х̣ – глупавите; джанмани джанмани – раждане след раждане; ма̄м – мен; апра̄пя – без да достигнат; ева – несъмнено; каунтея – о, сине на Кунтӣ; татах̣ – след това; я̄нти – отиват; адхама̄м – осъдени; гатим – местоназначение.
Превод
Tradução
Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване.
Submetendo-se a repetidos nascimentos entre as espécies de vida demoníaca, ó filho de Kuntī, tais pessoas jamais conseguem aproximar-se de Mim. Aos poucos, elas afundam-se na mais abominável condição de existência.
Пояснение
Comentário
Известно е, че Бог е безкрайно милостив, но тук разбираме, че Той никога не е милостив към демоничните хора. Ясно се казва, че живот след живот демоните биват поставяни в утробите на подобни демони и лишени от милостта на Върховния, те затъват все повече и повече, докато накрая не се окажат в телата на котки, кучета и свине. Ясно се казва, че на практика те нямат шанс да спечелят Божията милост на никой етап от следващия си живот. Във Ведите също е посочено постепенното затъване на такива личности до телата на кучета и свине. В тази връзка някой може да оспори твърдението, че Бог е безкрайно милостив към всички, щом като не е милостив към такива демони. Но като отговор във Веда̄нта сӯтра откриваме, че Върховният не изпитва омраза към никого. Когато асурите, демоните, попадат в нисши форми на живот, това е друго проявление на неговата милост. Понякога Бог убива асурите за тяхно добро, защото от ведическата литература разбираме, че всеки, който е убит от Върховния, получава освобождение. В историята има немалко примери за асури – Ра̄ван̣а, Кам̇са, Хиран̣якашипу – пред които Бог се явява в различни инкарнации само за да ги убие. Следователно Той проявява милост и към асурите, ако те имат достатъчно късмет да бъдат убити от него.
Sabe-se que Deus é misericordiosíssimo, mas aqui se vê que Deus nunca é misericordioso com os demoníacos. Afirma-se claramente que as pessoas demoníacas, vida após vida, são postas em ventres de outros demônios, e, não obtendo a misericórdia do Senhor Supremo, descem ainda mais, até que acabam conseguindo corpos de gatos, cachorros e porcos. Afirma-se com clareza que à medida que vivem, tais demônios praticamente não têm oportunidade alguma de receber a misericórdia de Deus. Nos Vedas também se declara que tais pessoas afundam-se gradualmente para se tornarem cachorros e porcos. Neste contexto pode-se então argumentar que Deus não deve ser proclamado como todo-misericordioso já que Ele não é misericordioso com esses demônios. Em resposta a esta questão, encontramos no Vedānta-sūtra que o Senhor Supremo não tem ódio a ninguém. O fato de os asuras, ou demônios, assumirem estados de vida inferior é apenas outro aspecto de Sua misericórdia. Às vezes, os asuras são mortos pelo Senhor Supremo, mas este extermínio também é bom para eles, pois a literatura védica nos ensina que todo aquele que é morto pelo Senhor Supremo se libera. Na história, há exemplos de muitos asuras — Rāvaṇa, Kaṁsa, Hiraṇyakaśipu — aos quais o Senhor apareceu em várias encarnações só para matá-los. Portanto, a misericórdia de Deus é mostrada aos asuras se eles tiverem a sorte de ser mortos por Ele.