ТЕКСТ 20

TEXT 20

Текст

Tekstas

а̄сурӣм̇ йоним а̄панна̄
мӯд̣ха̄ джанмани джанмани
ма̄м апра̄пяива каунтея
тато я̄нтй адхама̄м̇ гатим

āsurīṁ yonim āpannā
mūḍhā janmani janmani
mām aprāpyaiva kaunteya
tato yānty adhamāṁ gatim

Дума по дума

Synonyms

а̄сурӣм – демонични; йоним – видове; а̄панна̄х̣ – получавайки; мӯд̣ха̄х̣ – глупавите; джанмани джанмани – раждане след раждане; ма̄м – мен; апра̄пя – без да достигнат; ева – несъмнено; каунтея – о, сине на Кунтӣ; татах̣ – след това; я̄нти – отиват; адхама̄м – осъдени; гатим – местоназначение.

āsurīm — demoniškas; yonim — rūšis; āpannāḥ — gavę; mūḍhāḥ — kvailiai; janmani janmani — gimimas po gimimo; mām — Manęs; aprāpya — nepasiekdami; eva — tikrai; kaunteya — o Kuntī sūnau; tataḥ — po to; yānti — eina; adhamām — į pasmerktą; gatim — tikslą.

Превод

Translation

Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване.

Šie žmonės nuolat gimsta tarp demoniškų gyvybės rūšių atstovų, o Kuntī sūnau, todėl jie negali priartėti prie Manęs. Palengva jie ritasi žemyn į bjauriausias gyvybės formas.

Пояснение

Purport

Известно е, че Бог е безкрайно милостив, но тук разбираме, че Той никога не е милостив към демоничните хора. Ясно се казва, че живот след живот демоните биват поставяни в утробите на подобни демони и лишени от милостта на Върховния, те затъват все повече и повече, докато накрая не се окажат в телата на котки, кучета и свине. Ясно се казва, че на практика те нямат шанс да спечелят Божията милост на никой етап от следващия си живот. Във Ведите също е посочено постепенното затъване на такива личности до телата на кучета и свине. В тази връзка някой може да оспори твърдението, че Бог е безкрайно милостив към всички, щом като не е милостив към такива демони. Но като отговор във Веда̄нта сӯтра откриваме, че Върховният не изпитва омраза към никого. Когато асурите, демоните, попадат в нисши форми на живот, това е друго проявление на неговата милост. Понякога Бог убива асурите за тяхно добро, защото от ведическата литература разбираме, че всеки, който е убит от Върховния, получава освобождение. В историята има немалко примери за асури – Ра̄ван̣а, Кам̇са, Хиран̣якашипу – пред които Бог се явява в различни инкарнации само за да ги убие. Следователно Той проявява милост и към асурите, ако те имат достатъчно късмет да бъдат убити от него.

KOMENTARAS: Visiems žinoma, kad Dievas yra visų gailestingiausias, tačiau posmas nurodo, kad demonai niekada nepatiria Jo malonės. Posme aiškiai sakoma, kad demoniški žmonės gyvenimas po gyvenimo patenka į tokių pačių demonų, kaip ir jie patys, įsčias ir nepatyrę Aukščiausiojo Viešpaties malonės, ritasi vis žemiau, kol galų gale patenka į šunų, kačių ar kiaulių kūnus. Čia aiškiai pasakyta, kad tokie demonai neturės galimybių pelnyti Dievo malonę jokiame tolesnės būties etape. Vedose taip pat teigiama, kad tokie žmonės palengva nusirita iki to, kad tampa šunimis ir kiaulėmis. Galima būtų paprieštarauti: ar teisinga skelbti begalinį Dievo gailestingumą, jei jis apeina demonus. „Vedānta-sūtra“ taip atsako į šį klausimą: Aukščiausiasis Viešpats niekam nejaučia neapykantos. O tai, kad asurus, demonus, Jis siunčia į žemiausius gyvybės lygius, parodo Jo gailestingumą kitu požiūriu. Kartais Aukščiausiasis Viešpats Pats nužudo kokį nors asurą, tačiau asurui tai išeina tik į naudą, nes, kaip tvirtina Vedų raštai, tasai, kurį užmuša Aukščiausiasis Viešpats, gauna išsivadavimą. Istorija žino nemaža atvejų, kai asurams – Rāvaṇai, Kaṁsai, Hiraṇyakaśipu – Viešpats apsireiškė įvairiomis inkarnacijomis vien tik tam, kad juos užmuštų. Taigi gailestingumą Viešpats parodo ir asurams, jei jiems nusišypso laimė žūti nuo Jo rankos.