Skip to main content

ТЕКСТ 18

제18절

Текст

원문

ахан̇ка̄рам̇ балам̇ дарпам̇
ка̄мам̇ кродхам̇ ча сам̇шрита̄х̣
ма̄м а̄тма-пара-дехеш̣у
прадвиш̣анто 'бхясӯяка̄х̣
아항까람 발람 다르빰 ahaṅkāraṁ balaṁ darpaṁ
까맘 끄로담 짜 삼스리따하 kāmaṁ krodhaṁ ca saṁśritāḥ
맘 아뜨마-빠라-데헤슈 mām ātma-para-deheṣu
쁘라드비샨또’뱌수야까하 pradviṣanto ’bhyasūyakāḥ

Дума по дума

동의어

ахан̇ка̄рам – фалшиво его; балам – сила; дарпам – гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; ча – също; сам̇шрита̄х̣ – приели подслон; ма̄м – мен; а̄тма – в техните; пара – и в други; дехеш̣у – тела; прадвиш̣антах̣ – като богохулствуват; абхясӯяка̄х̣ – завистливи.

아항까람: 거짓 자아, 발람: 힘, 다르빰: 자만, 까맘: 욕망, 끄로담: 성냄, 짜: 또는, 삼스리따하: 은신하는, 맘: 나에게, 아뜨마: 그들 자신의, 빠라: 그리고 다른 자들 속에, 데헤슈: 몸들, 쁘라드비샨따하: 모욕하는, 아뱌수야까하: 시기하는.

Превод

번역

Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.

거짓 자아, 힘, 자만, 욕망, 그리고 성냄에 현혹된 악마들은 그들 자신의 몸 안에 있고 다른 사람들의 몸 안에도 있는 최고인격신을 시기하며 진정한 종교를 모욕한다.

Пояснение

주석

Демоничният човек е винаги против върховенството на Бога и не е склонен да вярва в писанията. И свещените писания, и самото съществуване на Върховната Божествена Личност пораждат завист у него. Причина за това е така нареченият престиж, натрупаното богатство и сила. Демонът не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия. Не знаейки това, той всъщност мрази собственото си „аз“, както и аз-а у другите. Той извършва насилие върху телата на другите и върху своето тяло. Лишен от знание, не се съобразява с върховната власт на Божествената Личност. С неприязън към свещените писания и Върховната Божествена Личност той изнамира псевдоаргументи срещу съществуването на Бога и отрича авторитета на писанията. Смята се за независим и всемогъщ. Убеден, че няма равен на себе си по сила, власт и богатство, демонът си мисли, че може да прави каквото си иска и няма кой да го спре. Ако някой пречи на наслаждението му, той се заема да го унищожи със собствени сили.

악마 같은 자는 절대신의 우위에 항상 대항하며 경전들을 믿으려 하지 않는다. 그런 자는 경전과 최고인격신의 존재 둘 다를 시기한다. 이것은 그가 가진 소위 명예와 부, 권력의 축적에서 비롯된다. 그는 현재의 삶이 다음 생을 위한 준비라는 사실을 모른다. 이것을 몰라 사실 다른 사람은 물론이고 자기 자신을 시기한다. 그는 다른 사람들과 자기 몸에 폭력을 가한다. 그는 지식이 없어 최고인격신의 지고한 통제를 신경 쓰지 않는다. 경전과 최고인격신을 시기해서 절대신의 존재에 대항하는 헛된 논리를 펴고 경전의 권위를 부정한다. 그는 모든 행동을 하는 데 자기가 독립적이고 강하다고 생각한다. 자기의 힘, 능력, 부에 견줄 자가 아무도 없어서 어떤 식으로도 행동할 수 있고, 자기를 멈출 자는 없다고 생각한다. 자신의 육체적 감각 만족 행위에 방해되는 자가 있으면 자기 힘으로 그를 없앨 계획을 꾸민다.