ТЕКСТ 18
TEXT 18
Текст
Texte
ка̄мам̇ кродхам̇ ча сам̇шрита̄х̣
ма̄м а̄тма-пара-дехеш̣у
прадвиш̣анто 'бхясӯяка̄х̣
kāmaṁ krodhaṁ ca saṁśritāḥ
mām ātma-para-deheṣu
pradviṣanto ’bhyasūyakāḥ
Дума по дума
Synonyms
ахан̇ка̄рам – фалшиво его; балам – сила; дарпам – гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; ча – също; сам̇шрита̄х̣ – приели подслон; ма̄м – мен; а̄тма – в техните; пара – и в други; дехеш̣у – тела; прадвиш̣антах̣ – като богохулствуват; абхясӯяка̄х̣ – завистливи.
ahaṅkāram: le faux ego; balam: la puissance; darpam: l’orgueil; kāmam: la concupiscence; krodham: la colère; ca: aussi; saṁśritāḥ: ayant pris refuge en; mām: Moi; ātma: leur propre; para: et en d’autres; deheṣu: corps; pradviṣantaḥ: blasphémant; abhyasūyakāḥ: envieux.
Превод
Translation
Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.
Égarés par le faux ego, la puissance, l’orgueil, la concupiscence et la colère, les démons blasphèment la vraie religion et M’envient, Moi la Personne Suprême, qui réside dans leurs corps et dans celui des autres.
Пояснение
Purport
Демоничният човек е винаги против върховенството на Бога и не е склонен да вярва в писанията. И свещените писания, и самото съществуване на Върховната Божествена Личност пораждат завист у него. Причина за това е така нареченият престиж, натрупаното богатство и сила. Демонът не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия. Не знаейки това, той всъщност мрази собственото си „аз“, както и аз-а у другите. Той извършва насилие върху телата на другите и върху своето тяло. Лишен от знание, не се съобразява с върховната власт на Божествената Личност. С неприязън към свещените писания и Върховната Божествена Личност той изнамира псевдоаргументи срещу съществуването на Бога и отрича авторитета на писанията. Смята се за независим и всемогъщ. Убеден, че няма равен на себе си по сила, власт и богатство, демонът си мисли, че може да прави каквото си иска и няма кой да го спре. Ако някой пречи на наслаждението му, той се заема да го унищожи със собствени сили.
Parce qu’il est toujours hostile à la suprématie de Dieu, l’homme démoniaque répugne à croire en les Écritures. Il est envieux des Écritures et de Dieu, la Personne Suprême. Tel est le résultat de son soi-disant prestige, de sa richesse et de sa puissance. Il ignore que sa vie présente conditionne sa vie prochaine. Du reste, il est malveillant envers lui-même autant qu’envers les autres. C’est pourquoi il violente son propre corps, aussi bien que celui d’autrui. Dénué de savoir, il n’a que faire du contrôle souverain de la Personne Suprême. Et comme il est envieux, il avance des arguments non fondés pour nier toute existence divine et rejeter l’autorité scripturaire. Dans chacun de ses actes, il se croit indépendant et tout-puissant. Il s’imagine que puisque nul ne l’égale en force, en pouvoir ou en richesse, il peut agir à sa guise sans qu’on puisse l’en empêcher. Et s’il rencontre un ennemi qui risque d’entraver sa quête du plaisir des sens, il élabore toutes sortes de plans pour s’en défaire.