ТЕКСТ 18

TEXT 18

Текст

Tekst

ахан̇ка̄рам̇ балам̇ дарпам̇
ка̄мам̇ кродхам̇ ча сам̇шрита̄х̣
ма̄м а̄тма-пара-дехеш̣у
прадвиш̣анто 'бхясӯяка̄х̣

ahaṅkāraṁ balaṁ darpaṁ
kāmaṁ krodhaṁ ca saṁśritāḥ
mām ātma-para-deheṣu
pradviṣanto ’bhyasūyakāḥ

Дума по дума

Synonyms

ахан̇ка̄рам – фалшиво его; балам – сила; дарпам – гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; ча – също; сам̇шрита̄х̣ – приели подслон; ма̄м – мен; а̄тма – в техните; пара – и в други; дехеш̣у – тела; прадвиш̣антах̣ – като богохулствуват; абхясӯяка̄х̣ – завистливи.

ahaṅkāram — falsk ego; balam — styrke; darpam — stolthed; kāmam — begær; krodham — vrede; ca — og; saṁśritāḥ — de, der har søgt tilflugt i; mām — Mig; ātma — i deres egne; para — og i andres; deheṣu — kroppe; pradviṣantaḥ — de bespotter; abhyasūyakāḥ — de misundelige.

Превод

Translation

Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.

Fordi de forvirres af falsk ego, styrke, stolthed, begær og vrede, bliver dæmonerne misundelige på Guddommens Højeste Personlighed, der befinder Sig i deres egne og andres kroppe, og bespotter derved den virkelige religion.

Пояснение

Purport

Демоничният човек е винаги против върховенството на Бога и не е склонен да вярва в писанията. И свещените писания, и самото съществуване на Върховната Божествена Личност пораждат завист у него. Причина за това е така нареченият престиж, натрупаното богатство и сила. Демонът не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия. Не знаейки това, той всъщност мрази собственото си „аз“, както и аз-а у другите. Той извършва насилие върху телата на другите и върху своето тяло. Лишен от знание, не се съобразява с върховната власт на Божествената Личност. С неприязън към свещените писания и Върховната Божествена Личност той изнамира псевдоаргументи срещу съществуването на Бога и отрича авторитета на писанията. Смята се за независим и всемогъщ. Убеден, че няма равен на себе си по сила, власт и богатство, демонът си мисли, че може да прави каквото си иска и няма кой да го спре. Ако някой пречи на наслаждението му, той се заема да го унищожи със собствени сили.

FORKLARING: En dæmonisk person, der altid er imod Guds overhøjhed, bryder sig ikke om at tro på skrifterne. Han er misundelig på både skrifterne og Guddommens Højeste Personligheds eksistens. Dette udspringer af hans såkaldte prestige og besiddelse af velstand og styrke. Han ved ikke, at det nuværende liv er en forberedelse til det næste liv. Da han ikke er klar over dette, er han i virkeligheden misundelig på sit eget selv såvel som på andres. Han begår vold mod andre kroppe såvel som mod sin egen. Han er ligeglad med Guddommens Højeste Personligheds suveræne herredømme, for han har ingen kundskab. Af ren og skær misundelse mod skrifterne og Guddommens Højeste Personlighed fremsætter han falske argumenter mod Guds eksistens og afviser skrifternes autoritet. I alle handlinger betragter han sig selv som uafhængig og kraftfuld. Han tror, at eftersom ingen kan måle sig med ham i styrke, magt og rigdom, kan han gøre lige, hvad han har lyst til, uden at nogen kan stoppe ham. Hvis han har en fjende, der måske kan hindre ham i hans sanselige aktiviteter, planlægger han, hvordan han kan slå ham ned med sin egen magt.