ТЕКСТ 17
TEXT 17
Текст
Texto
дхана-ма̄на-мада̄нвита̄х̣
яджанте на̄ма-ягяис те
дамбхена̄видхи-пӯрвакам
dhana-māna-madānvitāḥ
yajante nāma-yajñais te
dambhenāvidhi-pūrvakam
Дума по дума
Palabra por palabra
а̄тма-самбха̄вита̄х̣ – самодоволни; стабдха̄х̣ – нагли; дхана-ма̄на – от богатство и високомерие; мада – в илюзия; анвита̄х̣ – завладени; яджанте – извършват жертвоприношения; на̄ма – само на име; ягяих̣ – с жертвоприношения; те – те; дамбхена – от гордост; авидхи-пӯрвакам – без да следват никакви правила и предписания.
ātma-sambhāvitāḥ — satisfechos de sí mismos; stabdhāḥ — impudentes; dhana-māna — riqueza y prestigio falso; mada — bajo el engaño; anvitāḥ — absortos; yajante — ejecutan sacrificios; nāma — de nombre únicamente; yajñaiḥ — con sacrificios; te — ellos; dambhena — debido al orgullo; avidhi-pūrvakam — sin seguir ninguna regulación disciplinaria.
Превод
Traducción
Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания.
Creídos de sí mismos y siempre impudentes, engañados por la riqueza y el prestigio falso, a veces ellos ejecutan sacrificios orgullosamente y solo de nombre, sin seguir ninguna regla ni regulación.
Пояснение
Significado
Мислейки се за център на вселената и пренебрегвайки всеки авторитет и писание, демоните понякога извършват т.нар. религиозни обреди и жертвоприношения. И тъй като за тях не съществува никакъв авторитет, те са много нагли. Това се дължи на илюзията от придобитото богатство и престиж. Понякога такива демони приемат ролята на проповедници, подвеждат хората и стават известни като религиозни реформатори или представят себе си за въплъщения на Бога. Те устройват показни жертвоприношения, почитат полубоговете или измислят свой собствен Бог. Обикновените хора започват да ги почитат и обожават, а глупаците ги обявяват за велики познавачи на духовната наука. Демоничните личности обличат дрехи на отрекли се от света и така пременени, извършват всевъзможни глупости. В действителност далите обет за отречение трябва да се придържат към много строги правила. Но демоните не обръщат никакво внимание на тези ограничения. Те мислят, че всеки може да си създаде свой собствен духовен път и не съществува такова нещо като единен път, който трябва да се следва. Тук специално се подчертава думата авидхи-пӯрвакам – незачитане на правилата и предписанията. Подобни възгледи винаги са плод на невежество и илюзия.
Creyéndose lo máximo que existe, no importándoles ninguna autoridad ni Escritura, las personas demoníacas celebran a veces supuestos sacrificios o ritos religiosos. Y como ellos no creen en la autoridad, son muy impudentes. Esto se debe a la ilusión provocada por la acumulación de un poco de riqueza y prestigio falso. En ocasiones, esos demonios asumen el papel de predicadores, desencaminan a la gente y llegan a ser conocidos como reformadores religiosos o encarnaciones de Dios. Ellos hacen un espectáculo de ejecución de sacrificios, o adoran a los semidioses, o crean su propio Dios. Los hombres comunes los anuncian como Dios y los adoran, y los necios los consideran adelantados en los principios religiosos, o en los principios del conocimiento espiritual. Ellos adoptan el traje de la orden de vida de renuncia y se dedican a toda clase de tonterías con esa ropa. En verdad, para alguien que ha renunciado a este mundo hay muchísimas restricciones. A los demonios, sin embargo, no les importan esas restricciones. Ellos piensan que cualquier senda que uno pueda crear es su propia senda; no existe una senda oficial que haya que seguir, ni nada por el estilo. Aquí se hace especial hincapié en la palabra avidhi-pūrvakam, que significa «desdén por las reglas y regulaciones». Esas cosas siempre se deben a la ignorancia y la ilusión.