Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 16.11-12

Текст

чинта̄м апаримея̄м ча
пралая̄нта̄м упа̄шрита̄х̣
ка̄мопабхога-парама̄
ета̄вад ити нишчита̄х̣
а̄ша̄-па̄ша-шатаир баддха̄х̣
ка̄ма-кродха-пара̄ян̣а̄х̣
ӣханте ка̄ма-бхога̄ртхам
аня̄йена̄ртха-сан̃чая̄н

Дума по дума

чинта̄м – страхове и тревоги; апаримея̄м – неизмерими; ча – и; пралая-анта̄м – до мига на смъртта; упа̄шрита̄х̣ – подслонени в; ка̄ма-упабхога – сетивно наслаждение; парама̄х̣ – най-висшата цел; ета̄ват – така; ити – така; нишчита̄х̣ – убедени; а̄ша̄-па̄ша – оплетени в мрежа от надежди; шатаих̣ – от стотици; баддха̄х̣ – привързани; ка̄ма – похот; кродха – и гняв; пара̄ян̣а̄х̣ – с манталитета; ӣханте – те желаят; ка̄ма – похот; бхога – сетивна наслада; артхам – с цел; аня̄йена – незаконно; артха – богатство; сан̃чая̄н – трупане.

Превод

Те са убедени, че основна необходимост на човешката цивилизация е наслаждението. Така прекарват живота си в постоянно безпокойство. Оплетени в мрежата на хиляди желания, завладени от похот и гняв, те по всякакъв начин печелят пари за сетивно наслаждение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Демоните вярват, че наслаждението на сетивата е висша житейска цел, и до смъртта си не се разделят с това убеждение. Те не вярват в живота след смъртта, не вярват, че хората получават различни видове тела в зависимост от своята карма, тоест от дейностите си в този свят. Плановете в живота им нямат край; те съставят план след план и всеки от тях остава неизпълнен. Аз лично познавах човек с такъв демоничен манталитет, който малко преди смъртта си молеше лекаря да удължи живота му с още четири години, защото не успял да осъществи всичко замислено. Такива глупави хора не разбират, че лекарят не може да удължи живота им дори с един миг. Когато дойде уреченият час, нашите желания не се вземат под внимание. Законите на природата не позволяват на човек да се наслаждава дори секунда повече от отреденото му.

Демонът, невярващ в Бога или Свръхдушата вътре в себе си, извършва всякакви грехове само за да удовлетвори сетивата си. Той не знае, че в сърцето му се намира свидетел на всичко. Свръхдушата непрекъснато наблюдава дейностите на индивидуалната душа. В Упаниш̣адите се говори за две птици на клона на едно и също дърво. Едната от тях действа и се наслаждава на сладките или горчиви плодове, а другата е само свидетел. Но демоните не познават ведическите писания и не вярват в тях; затова се чувстват свободни да правят каквото си искат за наслаждение на сетивата, независимо от последствията.