ТЕКСТ 6
TEXT 6
Текст
Text
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
na śaśāṅko na pāvakaḥ
yad gatvā na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama
Дума по дума
Synonyms
на – не; тат – това; бха̄саяте – се осветява; сӯрях̣ – слънцето; на – нито; шаша̄н̇ках̣ – луната; на – нито; па̄ваках̣ – огън, електричество; ят – където; гатва̄ – като отидат; на – никога; нивартанте – те се връщат; тат дха̄ма – тази обител; парамам – върховно; мама – мое.
Превод
Translation
Тази моя върховна обител не се осветява от слънце или луна, нито от огън или електричество. Тези, които я достигнат, никога не се връщат в материалния свят.
That supreme abode of Mine is not illumined by the sun or moon, nor by fire or electricity. Those who reach it never return to this material world.
Пояснение
Purport
Тук се описва духовният свят, обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а, известна като Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана. В духовното небе няма нужда от слънчева и лунна светлина, от огън и електричество, защото всички планети са самоосветени. В нашата Вселена има само една самоосветяваща се планета – Слънцето, – докато в духовното небе всички планети са самоосветяващи се. Сиянието на тези планети (наричани Ваикун̣т̣ха) образува блестящото небе, известно с името брахмаджьоти. В действителност сиянието се излъчва от планетата на Кр̣ш̣н̣а, Голока Вр̣нда̄вана. Част от това блестящо сияние е покрита от махат-таттва, материалния свят. Другата, по-голямата част от това блестящо небе, е пълна с духовни планети, наричани Ваикун̣т̣ха, главната от които е Голока Вр̣нда̄вана.
The spiritual world, the abode of the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa – which is known as Kṛṣṇaloka, Goloka Vṛndāvana – is described here. In the spiritual sky there is no need of sunshine, moonshine, fire or electricity, because all the planets are self-luminous. We have only one planet in this universe, the sun, which is self-luminous, but all the planets in the spiritual sky are self-luminous. The shining effulgence of all those planets (called Vaikuṇṭhas) constitutes the shining sky known as the brahma-jyotir. Actually, the effulgence is emanating from the planet of Kṛṣṇa, Goloka Vṛndāvana. Part of that shining effulgence is covered by the mahat-tattva, the material world. Other than this, the major portion of that shining sky is full of spiritual planets, which are called Vaikuṇṭhas, chief of which is Goloka Vṛndāvana.
Докато живото същество се намира в този мрачен материален свят, то води обусловен живот, но щом достигне духовното небе, отсичайки фалшивото, отразено дърво на материалния свят, то постига освобождение. И вече не съществува опасност да се върне обратно. В обусловеното си състояние живото същество се смята за господар на този материален свят, а в освободено състояние влиза в духовното царство и става приближен на Върховния Бог. Там се наслаждава на вечно блаженство, вечен живот и пълно знание.
As long as a living entity is in this dark material world, he is in conditional life, but as soon as he reaches the spiritual sky by cutting through the false, perverted tree of this material world, he becomes liberated. Then there is no chance of his coming back here. In his conditional life, the living entity considers himself to be the lord of this material world, but in his liberated state he enters into the spiritual kingdom and becomes an associate of the Supreme Lord. There he enjoys eternal bliss, eternal life, and full knowledge.
Човек би трябвало да бъде възхитен от тези сведения. Би трябвало да се стреми към този вечен свят и да се освободи от лъжливото отражение на реалността. На твърде силно привързания към материалния свят му е много трудно да преодолее привързаността си, но ако се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, той получава възможност постепенно да се откъсне от нея. Трябва да се общува с предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Трябва да се търси обществото на хора, посветили се на Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се изучава преданото служене. Това е начинът да се преодолее привързаността към материалния свят. Човек не може да стане безразличен към привлекателността на света просто като се облече в шафранена дреха. Трябва да се привърже към преданото служене на Бога. Затова е нужно да се отнесем много сериозно към преданото служене, както се описва в дванайсета глава. И това е единственият път за измъкване от фалшивото проявление на истинското дърво. В четиринайсета глава се обяснява, че материалната природа замърсява всички методи. Само преданото служене е описано като чисто трансцендентално.
One should be captivated by this information. He should desire to transfer himself to that eternal world and extricate himself from this false reflection of reality. For one who is too much attached to this material world, it is very difficult to cut that attachment, but if he takes to Kṛṣṇa consciousness there is a chance of gradually becoming detached. One has to associate himself with devotees, those who are in Kṛṣṇa consciousness. One should search out a society dedicated to Kṛṣṇa consciousness and learn how to discharge devotional service. In this way he can cut off his attachment to the material world. One cannot become detached from the attraction of the material world simply by dressing himself in saffron cloth. He must become attached to the devotional service of the Lord. Therefore one should take it very seriously that devotional service as described in the Twelfth Chapter is the only way to get out of this false representation of the real tree. In Chapter Fourteen the contamination of all kinds of processes by material nature is described. Only devotional service is described as purely transcendental.
Думите парамам̇ мама са много важни тук. Всъщност всяко място е собственост на Върховния Бог, но духовният свят е парамам̇, изпълнен с шест съвършенства. Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.15) също потвърждава, че в духовния свят няма нужда от слънчева и лунна светлина или от звезди (на татра сӯрьо бха̄ти на чандра-та̄ракам), защото цялото духовно небе се осветява от вътрешната енергия на Бога. Тази върховна обител може да бъде достигната единствено чрез отдаване и по никакъв друг начин.
The words paramaṁ mama are very important here. Actually every nook and corner is the property of the Supreme Lord, but the spiritual world is paramam, full of six opulences. The Kaṭha Upaniṣad (2.2.15) also confirms that in the spiritual world there is no need of sunshine, moonshine or stars (na tatra sūryo bhāti na candra-tārakam), for the whole spiritual sky is illuminated by the internal potency of the Supreme Lord. That supreme abode can be achieved only by surrender and by no other means.