Skip to main content

ТЕКСТ 16

VERŠ 16

Текст

Verš

два̄в имау пуруш̣ау локе
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
dvāv imau puruṣau loke
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate

Дума по дума

Synonyma

двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.

dvau — dva; imau — tieto; puruṣau — živé bytosti; loke — na svete; kṣaraḥ — omylné; ca — a; akṣaraḥ — neomylné; eva — zaiste; ca — a; kṣaraḥ — omylné; sarvāṇi — všetky; bhūtāni — živé bytosti; kūṭa-sthaḥ — v jednote; akṣaraḥ — neomylné; ucyate — hovorí sa.

Превод

Překlad

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

Sú dva druhy bytostí: omylné a neomylné. V hmotnom svete sú všetky bytosti omylné a v duchovnom svete sú všetky neomylné.

Коментар

Význam

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

Už sme vysvetlili, že Śrī Kṛṣṇa vo Svojej inkarnácii Vyāsadevu zostavil Vedānta-sūtru. Tu je v krátkosti jej obsah. Kṛṣṇa hovorí, že nespočetné množstvo živých bytostí môže byť rozdelené do dvoch skupín — na omylné a neomylné. Živé bytosti sú večne oddelené fragmentárne čiastočky Najvyššej Božskej Osobnosti. Keď sú v styku s hmotnou prírodou, nazývajú sa jīva-bhūta, a sanskṛtské slová, použité v tejto śloke (kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni), znamenajú, že sa zvyknú mýliť. Avšak živé bytosti, ktoré sa zjednotili s Najvyšším Pánom sú neomylné. Slovo „zjednotili sa“ však neznamená, že stratili svoju individualitu, ale že medzi nimi a Pánom vládne súlad, pretože sa neprotivia zmyslu Pánovho stvorenia. Prirodzene, duchovný svet nebol nikdy stvorený. Najvyšší Pán sa napriek tomu považuje za jeho stvoriteľa, pretože vo Vedānta-sūtre sa hovorí, že je zdrojom všetkých emanácií.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

Śrī Kṛṣṇa hovorí, že jestvujú dva druhy bytostí, a keďže to potvrdzujú aj Vedy, niet o tom pochýb. Živé bytosti, ktoré v tomto svete zápasia so svojou mysľou a piatimi zmyslami, majú hmotné telá, podliehajúce zmene. Tak dlho, dokým je živá bytosť podmienená, mení svoje telo podľa styku s hmotou. Hmota podlieha zmenám a tak sa zdá, že živá bytosť sa mení. V duchovnom svete však telá nie sú hmotnej povahy, a preto sa nemenia. V hmotnom svete prechádza telo živej bytosti šiestimi zmenami: narodí sa, rastie, určitú dobu trvá, rozmnoží sa, postupne chradne a nakoniec úplne zanikne. To sú premeny, ktorými prechádza hmotné telo. V duchovnom svete sa však telo nemení; nejestvuje tam rodenie, staroba ani smrť. Preto tam panuje súlad. Kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni: Všetky bytosti, ktoré prišli do styku s hmotou - prvou stvorenou bytosťou, Brahmom, počnúc a najmenším mravcom končiac - menia svoje telá, a preto sú omylné. V duchovnom svete sú však od týchto nedostatkov navždy oslobodené.