Skip to main content

ТЕКСТ 16

VERSO 16

Текст

Texto

два̄в имау пуруш̣ау локе
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
dvāv imau puruṣau loke
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate

Дума по дума

Sinônimos

двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.

dvau — duas; imau — estas; puruṣau — entidades vivas; loke — no mundo; kṣaraḥ — falível; ca — e; akṣaraḥ — infalível; eva — decerto; ca — e; kṣaraḥ — falível; sarvāṇi — todas; bhūtāni — entidades vivas; kūṭa-sthaḥ — em unidade; akṣaraḥ — infalível; ucyate — diz-se.

Превод

Tradução

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

Há duas classes de seres, os falíveis e os infalíveis. No mundo material, toda entidade viva é falível, e no mundo espiritual, toda entidade viva é chamada infalível.

Коментар

Comentário

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

Como já foi explicado, o Senhor, em Sua encarnação de Vyāsadeva, compilou o Vedānta-sūtra. Aqui, o Senhor faz um resumo do conteúdo do Vedānta-sūtra. Ele diz que as entidades vivas, que são inúmeras, podem dividir-se em duas classes — falíveis e infalíveis. As entidades vivas são eternamente partes integrantes separadas da Suprema Personalidade de Deus. Quando estão em contato com o mundo material, elas se chamam jīva-bhūta, e as palavras sânscritas utilizadas aqui, kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni, dão a entender que elas são falíveis. Entretanto, aqueles que estão unidos com a Suprema Personalidade de Deus são chamados infalíveis. Unidade não quer dizer que eles não tenham individualidade, mas que não há desunião. Todos eles vivem em harmonia com o propósito da criação. É claro que no mundo espiritual não existe fenômeno tal como a criação, mas já que a Suprema Personalidade de Deus, como se declara no Vedānta-sūtra, é a fonte de todas as emanações, explica-se esta concepção.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

Conforme o Senhor Kṛṣṇa, a Suprema Personalidade de Deus declara, há duas classes de entidades vivas. Os Vedas dão tal evidência, de modo que não há dúvida quanto a isto. As entidades vivas que lutam neste mundo munidas da mente e dos cinco sentidos, têm corpos materiais que estão mudando. Enquanto a entidade viva for condicionada, seu corpo mudará devido ao contato com a matéria; a matéria está mudando, logo, a entidade viva parece estar mudando. Mas no mundo espiritual o corpo não é feito de matéria, por isso, não há mudança. No mundo material a entidade viva passa por seis mudanças — nascimento, crescimento, permanência, reprodução, depois definhamento e desaparecimento. Essas mudanças são próprias do corpo material. Mas no mundo espiritual o corpo não muda; não há velhice, não há nascimento, não há morte. Lá, tudo existe em unidade. Kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni: qualquer entidade viva que tenha entrado em contato com a matéria, a começar do primeiro ser criado, Brahmā, e indo até a pequena formiga, está mudando de corpo; portanto, todos são falíveis. Entretanto, no mundo espiritual, todos, tendo características iguais, são liberados.