Skip to main content

ТЕКСТ 16

TEXT 16

Текст

Tekstas

два̄в имау пуруш̣ау локе
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
dvāv imau puruṣau loke
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate

Дума по дума

Synonyms

двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.

dvau — dvi; imau — šios; puruṣau — gyvosios esybės; loke — pasaulyje; kṣaraḥ — linkusios pulti; ca — ir; akṣaraḥ — nepuolančios; eva — tikrai; ca — ir; kṣaraḥ — linkusios pulti; sarvāṇi — visos; bhūtāni — gyvosios esybės; kūṭa-sthaḥ — vienovėje; akṣaraḥ — nepuolančios; ucyate — yra sakoma.

Превод

Translation

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

Gyvosios būtybės yra dviejų kategorijų: linkusios pulti ir nepuolančios. Materialiame pasaulyje kiekviena gyvoji esybė yra linkusi pulti, o dvasiniame pasaulyje visos yra nepuolančios.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

KOMENTARAS: Kaip jau aiškinta anksčiau, Viešpaties inkarnacija, Vyāsadeva, sudarė „Vedānta-sūtrą“. Šiame posme Viešpats glaustai išdėsto „Vedānta-sūtros“ turinį. Jis sako, kad gyvosios esybės, o jų yra nesuskaičiuojama daugybė, gali būti suskirstytos į dvi kategorijas: linkusias pulti ir nepuolančias. Gyvosios esybės yra amžinos atsietos Aukščiausiojo Dievo Asmens dalelės. Kai jos sąveikauja su materialiu pasauliu, vadinasi jīva-bhūta. Šiame posme pavartoti sanskrito žodžiai kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni reiškia, kad juos yra linkusios pulti. Tačiau tos, kurios sudaro vienovę su Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu, vadinamos nepuolančiomis. Vienovė nereiškia individualybės nebuvimą, o reiškia tikslų bendrumą. Jų visų egzistavimas atitinka kūrimo tikslus. Žinoma, dvasiniame pasaulyje kūrimas nevyksta, tačiau Aukščiausiasis Dievo Asmuo, kaip teigia „Vedānta-sūtra“, yra visų emanacijų šaltinis, todėl kūrimo sąvoka ir yra aptariama.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

Kaip teigia Aukščiausiasis Dievo Asmuo, Viešpats Kṛṣṇa, yra dvi gyvųjų esybių kategorijos. Apie tai liudija Vedos, tad abejoti čia netenka. Gyvosios esybės, kurios grumiasi šiame pasaulyje su protu ir penkiomis juslėmis, turi materialius kūnus, kurie nuolat kinta. Kol gyvoji esybė yra sąlygota, jos kūnas kinta dėl sąlyčio su materija. Iš tikrųjų kinta materija, tad atrodo, kad kinta ir pati gyvoji esybė. Tačiau dvasiniame pasaulyje kūnas nesudarytas iš materijos, todėl jis nekinta. Materialiame pasaulyje gyvoji esybė patiria šešis pokyčius: gimsta, auga, kurį laiką egzistuoja, dauginasi, vysta ir išnyksta. Tokie yra materialaus kūno pokyčiai. O dvasiniame pasaulyje kūnas nekinta: ten nėra nei senatvės, nei gimimo, nei mirties. Ten viskas egzistuoja vienovėje. Kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni: kiekviena gyvoji esybė, nuo pirmosios sukurtos gyvosios būtybės, Brahmos, iki mažiausios skruzdės, susilietusi su materija keičia kūną, todėl visos jos – linkusios pulti. Tačiau dvasiniame pasaulyje jos visuomet yra išsivadavusios ir egzistuoja vienovėje.