ТЕКСТ 16
TEXT 16
Текст
Texte
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate
Дума по дума
Synonyms
двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.
dvāv: deux; imau: ces; puruṣau: êtres; loke: dans le monde; kṣaraḥ: faillibles; ca: et; akṣaraḥ: infaillibles; eva: certes; ca: et; kṣaraḥ: faillibles; sarvāṇi: tous; bhūtāni: les êtres; kūṭas-thaḥ: dans l’unicité; akṣaraḥ: infaillibles; ucyate: il est dit.
Превод
Translation
Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.
Il est deux sortes d’êtres: les faillibles et les infaillibles. Si, dans le monde matériel, tous sont faillibles, dans le monde spirituel, tous sont infaillibles.
Пояснение
Purport
Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.
Comme nous l’avons déjà vu, c’est le Seigneur Lui-même, sous la forme de Vyāsadeva, qui a compilé le Vedānta-sūtra. Il nous fait brièvement part ici de son contenu. On peut ranger les innombrables êtres en deux catégories: les faillibles et les infaillibles. Tous sont des parties intégrantes éternellement distinctes de Dieu, la Personne Suprême. Notre verset range dans la catégorie des faillibles (kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni) les jīva-bhūtas, les êtres qui sont en contact avec le monde matériel, et dans le groupe des infaillibles, tous ceux qui ne font qu’un avec le Seigneur. L’expression « un avec le Seigneur » ne signifie pas qu’il n’existe pour eux aucune individualité, mais bien qu’ils sont totalement unis au Seigneur et qu’ils sont en accord avec le but de la création. Bien sûr, il n’y a pas à proprement parler de création dans le monde spirituel, mais ce concept existe, selon le Vedānta-sūtra, dans le sens où tout émane du Seigneur.
Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма̄, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.
Le Seigneur enseigne donc dans notre verset qu’il existe deux sortes d’êtres vivants, ce que confirment par ailleurs les Védas. Il n’y a donc pas de place pour le doute. Les êtres en ce monde, qui sont aux prises avec le mental et les cinq sens, doivent subir, aussi longtemps qu’ils sont conditionnés, divers changements de corps. Leur corps change au contact de la matière. Et c’est bel et bien parce que la matière change que l’être semble changer. Mais dans le monde spirituel les corps des êtres n’étant pas faits de matière, aucun changement ne se produit. L’être dans l’univers matériel est soumis aux six phases de l’existence conditionnée: la naissance, la croissance, la maturité, la reproduction, le déclin et la mort. Tels sont les changements que doit subir le corps matériel. Mais dans le monde spirituel, le corps ne change pas: il n’existe ni vieillesse, ni naissance, ni mort. Tout y est un. Les mots kṣaraḥ sarvāṇi-bhūtāni montrent clairement que tous les êtres qui vivent dans le monde matériel, de Brahmā, le premier être créé, jusqu’à la petite fourmi, doivent changer de corps et sont donc tous faillibles. Par contre, dans le monde spirituel, tous ne font qu’un avec le Seigneur et sont éternellement libérés.