Skip to main content

ТЕКСТ 16

TEXT 16

Текст

Text

два̄в имау пуруш̣ау локе
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
dvāv imau puruṣau loke
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate

Дума по дума

Synonyms

двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.

dvau — two; imau — these; puruṣau — living entities; loke — in the world; kṣaraḥ — fallible; ca — and; akṣaraḥ — infallible; eva — certainly; ca — and; kṣaraḥ — fallible; sarvāṇi — all; bhūtāni — living entities; kūṭa-sthaḥ — in oneness; akṣaraḥ — infallible; ucyate — is said.

Превод

Translation

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

There are two classes of beings, the fallible and the infallible. In the material world every living entity is fallible, and in the spiritual world every living entity is called infallible.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

As already explained, the Lord in His incarnation as Vyāsadeva compiled the Vedānta-sūtra. Here the Lord is giving, in summary, the contents of the Vedānta-sūtra. He says that the living entities, who are innumerable, can be divided into two classes – the fallible and the infallible. The living entities are eternally separated parts and parcels of the Supreme Personality of Godhead. When they are in contact with the material world they are called jīva-bhūta, and the Sanskrit words given here, kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni, mean that they are fallible. Those who are in oneness with the Supreme Personality of Godhead, however, are called infallible. Oneness does not mean that they have no individuality, but that there is no disunity. They are all agreeable to the purpose of the creation. Of course, in the spiritual world there is no such thing as creation, but since the Supreme Personality of Godhead, as stated in the Vedānta-sūtra, is the source of all emanations, that conception is explained.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

According to the statement of the Supreme Personality of Godhead, Lord Kṛṣṇa, there are two classes of living entities. The Vedas give evidence of this, so there is no doubt about it. The living entities who are struggling in this world with the mind and five senses have their material bodies, which are changing. As long as a living entity is conditioned, his body changes due to contact with matter; matter is changing, so the living entity appears to be changing. But in the spiritual world the body is not made of matter; therefore there is no change. In the material world the living entity undergoes six changes – birth, growth, duration, reproduction, then dwindling and vanishing. These are the changes of the material body. But in the spiritual world the body does not change; there is no old age, there is no birth, there is no death. There all exists in oneness. Kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni: any living entity who has come in contact with matter, beginning from the first created being, Brahmā, down to a small ant, is changing its body; therefore they are all fallible. In the spiritual world, however, they are always liberated in oneness.