Skip to main content

ТЕКСТ 16

TEXT 16

Текст

Tekst

два̄в имау пуруш̣ау локе
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
dvāv imau puruṣau loke
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate

Дума по дума

Synonyms

двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.

dvau — to; imau — disse; puruṣau — levende væsener; loke — i verden; kṣaraḥ — fejlbarlig; ca — og; akṣaraḥ — ufejlbarlig; eva — afgjort; ca — og; kṣaraḥ — fejlbarlig; sarvāṇi — alle; bhūtāni — levende væsener; kūṭa-sthaḥ — i enhed; akṣaraḥ — ufejlbarlig; ucyate — kaldes.

Превод

Translation

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

Der findes to slags levende væsener, de fejlbarlige og de ufejlbarlige. I den materielle verden er alle levende væsener fejlbarlige, og i den åndelige verden kaldes de alle ufejlbarlige.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

FORKLARING: Som allerede forklaret forfattede Herren Vedānta-sūtra i Sin inkarnation som Vyāsadeva. Her giver Herren en sammenfatning af Vedānta-sūtras indhold. Han fortæller, at de utallige levende væsener kan inddeles i to kategorier – de fejlbarlige og de ufejlbarlige. De levende væsener er for evigt separate, uadskillelige dele af Guddommens Højeste Personlighed. Når de er i forbindelse med den materielle verden, kaldes de jīva-bhūta, og sanskritordene kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni, der bruges her, angiver, at de er fejlbarlige. På den anden side kaldes de, der er i harmoni eller enhed med Guddommens Højeste Personlighed, for ufejlbarlige. Enhed betyder ikke, at de ingen individualitet har, men at der ingen splittelse er imellem dem. Alle er de indforstået med skabelsens formål. Der er selvfølgelig ingen skabelse i den åndelige verden, men eftersom Guddommens Højeste Personlighed som erklæret i Vedānta- sūtra er kilden til alle udstrømninger, bliver det formuleret sådan.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

Ifølge Guddommens Højeste Personlighed, Herren Kṛṣṇa, findes der to klasser af levende væsener. Vedaerne dokumenterer dette, så det er helt sikkert. De levende væsener, der kæmper i denne verden med deres sind og fem sanser, har materielle kroppe, der forandrer sig. Så længe et levende væsen er betinget, forandrer hans krop sig på grund af kontakten med materie. Materie forandrer sig, så derfor ser det levende væsen ud til at forandre sig. Men i den åndelige verden består kroppen ikke af materie. Derfor er der ingen forandringer der. I den materielle verden gennemgår det levende væsen seks forandringer: Det bliver født, det vokser, det forbliver i nogen tid, det formerer sig, derefter sygner det hen, og til sidst dør det. Disse er den materielle krops forandringer. Men i den åndelige verden forandrer kroppen sig ikke. Der er ingen alderdom, der er ingen fødsel, der er ingen død. Alt eksisterer i enhed der. Kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni: Alle levende væsener, der er kommet i kontakt med materie, lige fra Brahmā, det første skabte levende væsen, ned til den mindste myre, skifter deres kroppe. Derfor er de alle fejlbarlige. Men i den åndelige verden er de altid befriede i enhed og harmoni.