Skip to main content

ТЕКСТ 16

TEXT 16

Текст

Verš

два̄в имау пуруш̣ау локе
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
dvāv imau puruṣau loke
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate

Дума по дума

Synonyma

двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.

dvau — dvě; imau — tyto; puruṣau — živé bytosti; loke — na světě; kṣaraḥ — selhávající; ca — a; akṣaraḥ — neselhávající; eva — jistě; ca — a; kṣaraḥ — selhávající; sarvāṇi — všechny; bhūtāni — živé bytosti; kūṭa-sthaḥ — na úrovni jednoty; akṣaraḥ — neselhávající; ucyate — je řečeno.

Превод

Překlad

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

Jsou dvě skupiny bytostí — selhávající a neselhávající. V hmotném světě je každá živá bytost nazývána selhávající a v duchovním světě je každá živá bytost nazývána neselhávající.

Коментар

Význam

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

Jak již bylo uvedeno, Pán ve své inkarnaci jménem Vyāsadeva sestavil Vedānta-sūtru. Zde Śrī Kṛṣṇa shrnuje její obsah. Říká, že živé bytosti, kterých je nespočetně mnoho, lze rozdělit do dvou skupin — na selhávající a neselhávající. Živé bytosti jsou věčně oddělenými částmi Nejvyšší Osobnosti Božství. Pokud jsou ve styku s hmotným světem, říká se jim jīva-bhūta, a zde použitá sanskrtská slova kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni znamenají, že jsou selhávající. Těm, které jsou však na úrovni jednoty s Nejvyšší Osobností Božství, se říká neselhávající. Jednota neznamená, že nemají žádnou individualitu, ale že mezi nimi a Pánem není nesoulad. Nestaví se proti účelu Pánova stvoření. V duchovním světě samozřejmě nic takového jako stvoření neexistuje, ale jak uvádí Vedānta-sūtra, Nejvyšší Osobnost Božství je původem všech emanací, a v tom smyslu je zde toto pojetí popisováno.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

According to the statement of the Supreme Personality of Godhead, Lord Kṛṣṇa, there are two classes of living entities. The Vedas give evidence of this, so there is no doubt about it. The living entities who are struggling in this world with the mind and five senses have their material bodies, which are changing. As long as a living entity is conditioned, his body changes due to contact with matter; matter is changing, so the living entity appears to be changing. But in the spiritual world the body is not made of matter; therefore there is no change. In the material world the living entity undergoes six changes – birth, growth, duration, reproduction, then dwindling and vanishing. These are the changes of the material body. But in the spiritual world the body does not change; there is no old age, there is no birth, there is no death. There all exists in oneness. Kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni: any living entity who has come in contact with matter, beginning from the first created being, Brahmā, down to a small ant, is changing its body; therefore they are all fallible. In the spiritual world, however, they are always liberated in oneness.