Skip to main content

ТЕКСТ 15

TEXT 15

Текст

Tekstas

сарвася ча̄хам хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам ча
ведаиш ча сарваир ахам ева ведьо
веда̄нта-кр̣д веда-вид ева ча̄хам
sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭo
mattaḥ smṛtir jñānam apohanaṁ ca
vedaiś ca sarvair aham eva vedyo
vedānta-kṛd veda-vid eva cāham

Дума по дума

Synonyms

сарвася – на всички живи същества; ча – и; ахам – Аз; хр̣ди – в сърцето; саннивиш̣т̣ах̣ – установен; маттах̣ – от мен; смр̣тих̣ – помнене; гя̄нам – знание; апоханам – забрава; ча – и; ведаих̣ – от Ведите; ча – също; сарваих̣ – всички; ахам – Аз съм; ева – несъмнено; ведях̣ – познаваем; веда̄нта-кр̣т – съставителят на Веда̄нта; веда-вит – този, който знае Ведите; ева – несъмнено; ча – и; ахам – Аз.

sarvasya — visų gyvųjų būtybių; ca — ir; aham — Aš; hṛdi — širdyje; sanniviṣṭaḥ — esantis; mattaḥ — iš Manęs; smṛtiḥ — atmintis; jñānam — žinojimas; apohanam — užmarštis; ca — ir; vedaiḥ — Vedų; ca — taip pat; sarvaiḥ — visų; aham — Aš esu; eva — tikrai; vedyaḥ — pažinimo objektas; vedānta-kṛt — Vedāntos sudarytojas; veda-vit — Vedų žinovas; eva — tikrai; ca — ir; aham — Aš.

Превод

Translation

Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата. Ведите съществуват, за да бъда опознат Аз. В действителност Аз съм съставителят на Веда̄нта и този, който знае Ведите.

Aš esu visų širdyse, ir iš Manęs ateina atmintis, žinojimas bei užmarštis. Aš esu visų Vedų pažinimo objektas. Iš tikrųjų Aš – Vedāntos sudarytojas ir Vedų žinovas.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Върховният Бог се намира във всяко сърце като Парама̄тма̄ и от него водят началото си всички дейности. Живото същество забравя всичко за миналия си живот и трябва да действа в съответствие с напътствията на Върховния, свидетел на цялата му дейност. Така то започва да действа според миналите си дела. Дава му се необходимото знание, дава му се и памет, и забрава за миналия живот. По този начин Бог е не само всепроникващ, но и присъства във всяко индивидуално сърце. Той присъжда различните плодоносни резултати. Той е обожаван не само като безличностен Брахман, като Върховната Личност и като локализирана Парама̄тма̄, но и като въплъщение на Ведите. Ведите насочват хората така, че те да градят живота си правилно и да се върнат обратно при Бога, обратно вкъщи. Ведите дават знание за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а, във въплъщението си Вя̄садева, е съставителят на Веда̄нта сӯтра. Коментарът на Вя̄садева в Шрӣмад Бха̄гаватам предлага истинското разбиране на Веда̄нта сӯтра. Бог е така съвършен, че за да освободи обусловената душа, Той доставя и смила храната ѝ, свидетел е на дейностите ѝ, дава ѝ знание под формата на Ведите и като Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е учителят в Бхагавад-гӣта̄. Господ е всемилостив и всеблаг. И обусловената душа би трябвало да го обожава.

KOMENTARAS: Aukščiausiasis Viešpats Paramātmos pavidalu glūdi visų širdyse ir būtent Jis yra visos veiklos iniciatorius. Gyvoji esybė užmiršta savo praeitą gyvenimą, ir jai tenka veikti pagal Aukščiausiojo Viešpaties – visos jos veiklos liudininko – nurodymą. Todėl priklausomai nuo praeities darbų, ji ir pradeda savo veiklą. Jai suteikiamos reikalingos žinios, duodama atmintis, bet ji užmiršta apie savo praėjusį gyvenimą. Taigi Viešpats ne tik visa persmelkiantis, bet ir lokalizuotas kiekvieno individo širdy. Jis atlygina gyvajai būtybei karminės veiklos rezultatais. Jis garbintinas ne tik kaip beasmenis Brahmanas, Aukščiausiasis Dievo Asmuo ir lokalizuota Parāmātma, bet ir kaip inkarnacija Vedų forma. Vedos nurodo žmonėms teisingą kryptį, kad jie galėtų teisingai sutvarkyti savo gyvenimą ir sugrįžti namo, atgal pas Dievą. Vedos teikia žinių apie Aukščiausiąjį Dievo Asmenį, Kṛṣṇą, o Kṛṣṇa, apsireiškęs Vyāsadevos pavidalu, yra „Vedānta-sūtros“ sudarytojas. „Śrīmad-Bhāgavatam“, Vyāsadevos pateikti „Vedānta-sūtros“ komentarai, leidžia teisingai suvokti „Vedāntą-sūtrą“. Aukščiausiasis Viešpats toks visapusiškas, kad siekdamas išvaduoti sąlygotą sielą, tiekia jai maistą ir jį virškina, stebi jos veiklą, suteikia žinojimą Vedų pavidalu, o kaip Aukščiausiasis Dievo Asmuo, Śrī Kṛṣṇa, yra dar ir „Bhagavad-gītos“ mokytojas. Sąlygotai sielai Jis yra garbinimo objektas. Taigi Dievas – visų geriausias ir visų gailestingiausias.

Антах̣-правиш̣т̣ах̣ ша̄ста̄ джана̄на̄м. Щом напусне настоящото си тяло, живото същество веднага забравя всичко, но подбудено от Върховния, започва да действа отново. Макар че то забравя, Бог му дава интелигентност да възобнови работата си от там, където е завършил миналият му живот. И така, живото същество не само се наслаждава или страда в този свят по нареждане на Върховния в сърцето му, но получава от него и възможност да разбере Ведите. Ако човек е сериозен в стремежа си да разбере ведическото знание, Кр̣ш̣н̣а му дава нужната интелигентност. Защо Той предоставя ведическото знание? Защото всяко живо същество трябва да разбере Кр̣ш̣н̣а. Ведическата литература потвърждава това: йо 'сау сарваир ведаир гӣяте. В цялата ведическа литература, като се започне с четирите Веди, Веда̄нта сӯтра, Упаниш̣адите и Пура̄н̣ите, се прославя величието на Върховния Бог. Той е достижим чрез изпълнение на ведическите ритуали, обсъждане на ведическата философия или обожание в предано служене. Следователно целта на Ведите е да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а. Ведите ни дават напътствия и метод, с които да разберем Кр̣ш̣н̣а. Крайната цел е Бог, Върховната Личност. Веда̄нта сӯтра (1.1.4) потвърждава това със следните думи: тат ту саманвая̄т. Човек може да постигне съвършенство на три стадия: от ведическата литература той може да разбере връзката си с Бога; с помощта на различни методи може да се приближи до него; и накрая може да постигне върховната цел, която не е нищо друго освен Върховната Божествена Личност. В този стих ясно са очертани предназначението, смисълът и целта на Ведите.

Antaḥ-praviṣṭaḥ śāstā janānām. Kai tik gyvoji esybė atsiskiria nuo kūno, ji užmiršta praeitį, tačiau Aukščiausiojo Viešpaties paskatinta, vėl pradeda veikti. Nors siela užmarši, Viešpats jai duoda intelektą, kad ji atnaujintų veiklą nuo ten, kur toji veikla nutrūko praeitą gyvenimą. Taip Aukščiausiojo Viešpaties, esančio jos širdyje, valia, gyvoji esybė šiame pasaulyje gauna galimybę ne tik džiaugtis ar kentėti, bet ir suvokti Vedas. Jei žmogus rimtai ketina suprasti Vedų žinojimą, Kṛṣṇa suteikia jam reikiamą intelektą. Kodėl Jis perteikia Vedų žinojimą? Todėl, kad kiekvienai individualiai gyvajai esybei būtina suvokti Kṛṣṇą. Tai patvirtina Vedų raštai: yo ‘sau sarvair vedair gīyate. Visuose Vedų raštuose – keturiose Vedose, „Vedānta-sūtroje“, Upaniṣadose ir Purāṇose, šlovinamas Aukščiausiasis Viešpats. Viešpats pasiekiamas atliekant Vedose numatytas apeigas, aptariant Vedų filosofiją ir garbinant Jį pasiaukojimo tarnyste. Taigi Vedų tikslas – pažinti Kṛṣṇą. Vedos nurodo, kaip Jį pažinti, ir aprašo Jo pažinimo procesą. Aukščiausiasis Dievo Asmuo – galutinis tikslas. „Vedānta-sūtroje“ (1.1.4) ta mintis patvirtinama šiais žodžiais: tat tu samanvayāt. Tobulumas pasiekiamas trimis etapais. Studijuojant Vedų raštus, suvokiamas ryšys su Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu; praktikuojant įvairius procesus, prie Jo priartėjama; ir galų gale pasiekiamas aukščiausias tikslas – Aukščiausiasis Dievo Asmuo. Šis posmas aiškiai nusako Vedų paskirtį, Vedų pažinimo metodą ir galutinį Vedų tikslą.