Skip to main content

ТЕКСТ 15

TEXT 15

Текст

Tekst

сарвася ча̄хам хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам ча
ведаиш ча сарваир ахам ева ведьо
веда̄нта-кр̣д веда-вид ева ча̄хам
sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭo
mattaḥ smṛtir jñānam apohanaṁ ca
vedaiś ca sarvair aham eva vedyo
vedānta-kṛd veda-vid eva cāham

Дума по дума

Synonyms

сарвася – на всички живи същества; ча – и; ахам – Аз; хр̣ди – в сърцето; саннивиш̣т̣ах̣ – установен; маттах̣ – от мен; смр̣тих̣ – помнене; гя̄нам – знание; апоханам – забрава; ча – и; ведаих̣ – от Ведите; ча – също; сарваих̣ – всички; ахам – Аз съм; ева – несъмнено; ведях̣ – познаваем; веда̄нта-кр̣т – съставителят на Веда̄нта; веда-вит – този, който знае Ведите; ева – несъмнено; ча – и; ахам – Аз.

sarvasya — af alle levende væsener; ca — og; aham — Jeg; hṛdi — i hjertet; sanniviṣṭaḥ — situeret; mattaḥ — fra Mig; smṛtiḥ — hukommelse; jñānam — viden; apohanam — glemsel; ca — og; vedaiḥ — gennem Vedaerne; ca — også; sarvaiḥ — alle; aham — Jeg; eva — afgjort; vedyaḥ — skal forstås; vedānta-kṛt — Vedāntas forfatter; veda-vit — den, som kender Vedaerne; eva — afgjort; ca — og; aham — Jeg.

Превод

Translation

Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата. Ведите съществуват, за да бъда опознат Аз. В действителност Аз съм съставителят на Веда̄нта и този, който знае Ведите.

Jeg sidder i enhvers hjerte, og fra Mig kommer hukommelse, viden og forglemmelse. Formålet med alle Vedaerne er at kende Mig. Ja, Jeg er Vedāntas forfatter, og Jeg er den, der kender Vedaerne.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Върховният Бог се намира във всяко сърце като Парама̄тма̄ и от него водят началото си всички дейности. Живото същество забравя всичко за миналия си живот и трябва да действа в съответствие с напътствията на Върховния, свидетел на цялата му дейност. Така то започва да действа според миналите си дела. Дава му се необходимото знание, дава му се и памет, и забрава за миналия живот. По този начин Бог е не само всепроникващ, но и присъства във всяко индивидуално сърце. Той присъжда различните плодоносни резултати. Той е обожаван не само като безличностен Брахман, като Върховната Личност и като локализирана Парама̄тма̄, но и като въплъщение на Ведите. Ведите насочват хората така, че те да градят живота си правилно и да се върнат обратно при Бога, обратно вкъщи. Ведите дават знание за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а, във въплъщението си Вя̄садева, е съставителят на Веда̄нта сӯтра. Коментарът на Вя̄садева в Шрӣмад Бха̄гаватам предлага истинското разбиране на Веда̄нта сӯтра. Бог е така съвършен, че за да освободи обусловената душа, Той доставя и смила храната ѝ, свидетел е на дейностите ѝ, дава ѝ знание под формата на Ведите и като Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е учителят в Бхагавад-гӣта̄. Господ е всемилостив и всеблаг. И обусловената душа би трябвало да го обожава.

FORKLARING: Den Højeste Herre befinder Sig i enhvers hjerte som Paramātmā, og det er Ham, der igangsætter alle aktiviteter. Det levende væsen glemmer alt om sit tidligere liv, men tvinges til at handle på vejledningen fra den Højeste Herre, der bevidner alle hans handlinger. Det levende væsen påbegynder derfor sit arbejde i overensstemmelse med sine tidligere handlinger. Han bliver givet den nødvendige viden, han får hukommelse, og han glemmer også sit tidligere liv. Herren er således ikke bare altgennemtrængende, men befinder sig også lokalt i hvert individuelt hjerte. Han tildeler de forskellige frugtstræbende resultater. Han er ikke kun tilbedelsesværdig som den upersonlige Brahman, Guddommens Højeste Personlighed og den lokaliserede Paramātmā, men også som inkarnationen af Vedaerne. Vedaerne giver folk de rette anvisninger, så de kan forme deres liv på den rigtige måde og vende hjem, tilbage til Guddommen. Vedaerne indeholder viden om Guddommens Højeste Personlighed, Kṛṣṇa, og Kṛṣṇa i Sin inkarnation som Vyāsadeva er Vedānta-sūtras forfatter. Vyāsadevas kommentar til Vedānta-sūtra i form af Śrīmad-Bhāgavatam giver den virkelige forståelse af Vedānta- sūtra. Den Højeste Herre er så fuldstændig, at Han for at udfri den betingede sjæl giver ham mad og fordøjer den for ham, bevidner hans handlinger, giver ham viden i form af Vedaerne og underviser ham i Bhagavad-gītā som Guddommens Højeste Personlighed, Śrī Kṛṣṇa. Han er tilbedelsesværdig for den betingede sjæl. Gud er således fuldstændig god. Gud er fuldstændig barmhjertig.

Антах̣-правиш̣т̣ах̣ ша̄ста̄ джана̄на̄м. Щом напусне настоящото си тяло, живото същество веднага забравя всичко, но подбудено от Върховния, започва да действа отново. Макар че то забравя, Бог му дава интелигентност да възобнови работата си от там, където е завършил миналият му живот. И така, живото същество не само се наслаждава или страда в този свят по нареждане на Върховния в сърцето му, но получава от него и възможност да разбере Ведите. Ако човек е сериозен в стремежа си да разбере ведическото знание, Кр̣ш̣н̣а му дава нужната интелигентност. Защо Той предоставя ведическото знание? Защото всяко живо същество трябва да разбере Кр̣ш̣н̣а. Ведическата литература потвърждава това: йо 'сау сарваир ведаир гӣяте. В цялата ведическа литература, като се започне с четирите Веди, Веда̄нта сӯтра, Упаниш̣адите и Пура̄н̣ите, се прославя величието на Върховния Бог. Той е достижим чрез изпълнение на ведическите ритуали, обсъждане на ведическата философия или обожание в предано служене. Следователно целта на Ведите е да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а. Ведите ни дават напътствия и метод, с които да разберем Кр̣ш̣н̣а. Крайната цел е Бог, Върховната Личност. Веда̄нта сӯтра (1.1.4) потвърждава това със следните думи: тат ту саманвая̄т. Човек може да постигне съвършенство на три стадия: от ведическата литература той може да разбере връзката си с Бога; с помощта на различни методи може да се приближи до него; и накрая може да постигне върховната цел, която не е нищо друго освен Върховната Божествена Личност. В този стих ясно са очертани предназначението, смисълът и целта на Ведите.

Antaḥ-praviṣṭaḥ śāstā janānām (Taittirīya Āraṇyaka Upaniṣad 3.11.1). Det levende væsen glemmer, så snart han forlader sin nuværende krop, men han begynder sit arbejde på ny på den Højeste Herres tilskyndelse. Selv om han glemmer, giver Herren ham intelligensen til at genoptage sit arbejde, hvor han slap i sidste liv. Så ikke alene nyder eller lider et levende væsen i denne verden på diktat af den Højeste Herre, der befinder sig lokalt i hjertet, men han får også muligheden for at forstå Vedaerne fra Ham. Hvis man er alvorlig med hensyn til at forstå den vediske viden, giver Kṛṣṇa den fornødne intelligens. Hvorfor giver Han den vediske viden til vores forståelse? Det gør Han, fordi alle levende væsener hver især har brug for at forstå Kṛṣṇa. Dette bliver bekræftet i de vediske skrifter (Gopāla-tāpanī Upaniṣad 2.27): yo ’sau sarvair vedair gīyate. I hele den vediske litteratur lige fra de fire Vedaer til Vedānta-sūtra, Upaniṣaderne og Purāṇaerne prises den Højeste Herres herligheder. Man kan opnå Ham ved at udføre de vediske ritualer, diskutere den vediske filosofi og tilbede Herren i hengiven tjeneste. Formålet med Vedaerne er således at forstå Kṛṣṇa. Vedaerne vejleder os i, hvordan vi kan forstå Kṛṣṇa, og måden, hvorpå vi kan erkende Ham. Guddommens Højeste Personlighed er det højeste mål. Dette bliver bekræftet i Vedānta-sūtra (1.1.4) med ordene tat tu samanvayāt. Man kan opnå fuldkommenhed i tre stadier. Ved at forstå de vediske skrifter kan man forstå sit forhold til Guddommens Højeste Personlighed, ved at følge de forskellige processer kan man nærme sig Ham, og til sidst kan man opnå det endelige mål, der er ingen anden end Guddommens Højeste Personlighed. I dette vers bliver Vedaernes formål, forståelsen af Vedaerne og Vedaernes mål klart defineret.