ТЕКСТ 1
TEXT 1
Текст
Texte
ӯрдхва-мӯлам адхах̣-ша̄кхам
ашваттхам̇ пра̄хур авяям
чханда̄м̇си яся парн̣а̄ни
яс там̇ веда са веда-вит
ūrdhva-mūlam adhaḥ-śākham
aśvatthaṁ prāhur avyayam
chandāṁsi yasya parṇāni
yas taṁ veda sa veda-vit
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; ӯрдхва-мӯлам – с корените нагоре; адхах̣ – надолу; ша̄кхам – клоните; ашваттхам – баняново дърво; пра̄хух̣ – се казва; авяям – вечно; чханда̄м̇си – ведическите химни; яся – на което; парн̣а̄ни – листата; ях̣ – всеки, който; там – това; веда – знае; сах̣ – той; веда-вит – познавач на Ведите.
śrī-bhagavān uvāca: Dieu, la Personne Suprême, dit; ūrdhva-mūlam: avec des racines au-dessus; adhaḥ: vers le bas; śākham: des branches; aśvattham: un banian; prāhuḥ: est dit; avyayam: infini; chandāṁsi: les hymnes védiques; yasya: desquels; parṇāni: les feuilles; yaḥ: quiconque; tam: cela; veda: sait; saḥ: il; veda-vit: le connaissant des Védas.
Превод
Translation
Върховната Божествена Личност каза: Известно е, че има безсмъртно баняново дърво, което расте с корените нагоре и с клоните надолу, а листата му са ведическите химни. Който познава това дърво, познава и Ведите.
Dieu, la Personne Suprême, dit: On dit qu’il y a un banian impérissable dont les racines pointent vers le haut et les branches vers le bas. Ses feuilles sont les hymnes védiques. Qui le connaît, connaît les Védas.
Пояснение
Purport
След като бе обсъдена важността на бхакти йога, някой може да запита: „Какво ще кажете за Ведите?“. В тази глава се обяснява, че Ведите се изучават с цел да се разбере Кр̣ш̣н̣а. Следователно ако е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако се занимава с предано служене, човек вече знае Ведите.
Après avoir entendu parler de l’importance du bhakti-yoga, il se peut que certains s’interrogent sur les Védas. Ce chapitre nous enseigne précisément que leur étude a pour objet de connaître et de comprendre Kṛṣṇa. Par conséquent, l’être conscient de Kṛṣṇa qui prend part au service de dévotion connaît déjà les Védas.
Оплитането в материалния свят тук е сравнено с баняново дърво. За занимаващия се с плодоносни дейности баняновото дърво няма край; той се мести по него от клон на клон. Дървото на този материален свят е безкрайно и който е привързан към него, няма шанс за освобождение. Ведическите химни, предназначени за усъвършенстване на човека, са листата на това дърво. Корените му растат нагоре, защото започват от най-висшата планета в тази Вселена, където живее Брахма̄. Ако успее да разбере това неразрушимо дърво на илюзията, човек ще успее и да се измъкне от него.
Ce verset compare l’enchevêtrement du monde matériel à un banian; pour l’être voué aux actes intéressés cet arbre n’a pas de fin. Comme il possède d’innombrables branches, l’être erre sans cesse de l’une à l’autre et, parce qu’il y est attaché, ne peut s’en libérer. Les hymnes védiques qui visent l’élévation spirituelle de l’être sont comparés aux feuilles de cet arbre. Ses racines pointent vers le haut parce qu’elles viennent de la planète la plus élevée de l’univers, la planète de Brahmā. Si l’on parvient à connaître cet arbre d’illusion, indestructible, on pourra s’en échapper.
Процесът на освобождение трябва да бъде внимателно проследен. В предишните глави беше обяснено, че има много методи, с чиято помощ се намира изход от материалното оплитане. И от главите до четиринайсета разбрахме, че преданото служене на Върховния Бог е най-добрият начин. Основният принцип на преданото служене е непривързаност към материалните дейности и привързаност към трансцендентално служене на Бога. Начинът да се прекрати привързаността към материалния свят е изложен в началото на тази глава. Корените на материалното съществуване растат нагоре. Това означава, че то започва от общата материална субстанция, от най-висшата планета във Вселената. Оттам се разпростира цялата Вселена с множество клони, представляващи различните планетарни системи. Плодовете символизират резултатите от дейността на живите същества, а именно: религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение.
Il faut bien comprendre comment l’on peut s’en dégager. Nous avons vu dans les chapitres précédents que de nombreuses méthodes permettent à l’homme de se libérer des intrications de la matière. Du reste, jusqu’au chapitre treize, le service de dévotion a été décrit comme la meilleure d’entre elles. Or, le détachement des actes matériels et l’attachement au service transcendantal de Dieu sont au fondement du service de dévotion. Le début de notre chapitre traite donc du moyen par lequel l’homme tranchera les liens qui le retiennent au monde de la matière. On dit que la racine de l’existence matérielle pousse vers le haut. Cela signifie qu’elle procède de l’entière substance matérielle partant de la plus haute planète, d’où se déploie tout l’univers, avec ses branches innombrables qui représentent les divers systèmes planétaires. Les fruits de cet arbre symbolisent les résultats des actes accomplis par les êtres: la religion, le développement économique, le plaisir des sens et la libération.
В този свят няма пример за дърво, което да расте с корените нагоре и клоните надолу, но все пак то съществува. Можем да го открием край водоемите. Там ще видим как дърветата на брега се отразяват във водата с корените нагоре и клоните надолу. С други думи, дървото на този материален свят е само отражение на истинското дърво на духовния свят. Това отражение на духовния свят се намира в желанието, както отражението на дървото е във водата. Желанието е причината нещата да са установени в тази отразена материална светлина. Ако искаме да се измъкнем от материалното съществуване, трябва чрез аналитично изучаване напълно да опознаем това дърво. Тогава ще прекъснем връзката си с него.
On pensera peut-être n’avoir encore jamais vu en ce monde d’arbre dont les branches pointent vers le bas et les racines vers le haut, mais on en trouve près des plans d’eau. Chaque arbre, sur les berges, se réfléchit dans l’onde, et sa réflexion a bien les branches en bas et les racines en haut. En d’autres mots, l’arbre de l’univers matériel n’est autre que le reflet de l’arbre véritable, le monde spirituel. Tout comme l’arbre se reflète dans l’eau, le monde spirituel se reflète dans le désir. Ce désir est donc la raison pour laquelle les choses apparaissent à la lumière réfléchie du monde matériel. Celui qui cherche à s’échapper de l’existence matérielle doit connaître cet arbre parfaitement, en l’étudiant de façon analytique. Alors il pourra trancher les liens qui l’y retiennent.
Тъй като е отражение на истинското, това дърво е негово точно копие. Всичко е там, в духовния свят. Имперсоналистите считат Брахман за корена на материалното дърво и от корена, според Са̄н̇кхя философията, водят началото си пракр̣ти, пуруш̣а, трите гун̣и, петте груби елемента (пан̃ча-маха̄-бхӯта), десетте сетива (дашендрия), умът и т.н. По такъв начин те разделят целия материален свят на двайсет и четири елемента. Ако Брахман е центърът на всички проявления, материалният свят се явява 180 градусова част от кръга с този център, а другата част, обхващаща останалите 180 градуса, представлява духовният свят. Материалният свят е изкривено отражение, следователно в духовния свят трябва да има същото разнообразие, но реално съществуващо. Затова в духовния свят има и пракр̣ти, и пуруш̣а. Но там пракр̣ти е вътрешната енергия на Бога, а пуруш̣а е самият Върховен Бог. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (8.22): пуруш̣ах̣ са парах̣ па̄ртха. Разликата между духовното и материалното проявление е, че първото е вечно, а второто – временно. Отражението е временно, защото понякога може да бъде видяно, а понякога не. Но източникът на отражението е вечен. Материалното отражение на истинското дърво трябва да бъде отсечено. Когато се казва, че някой знае Ведите, предполага се, че знае как да унищожи привързаността си към материалния свят. Ако познава този метод, той наистина познава Ведите. Човекът, привлечен от ритуалните предписания на Ведите, е привлечен от прекрасните зелени листа на дървото; той не знае целта на Ведите. Целта на Ведите, разкрита от самата Божествена Личност, е да се отсече това отразено дърво и да се достигне истинското дърво на духовния свят.
Parce que cet arbre est le reflet de l’arbre véritable, il en est aussi la réplique exacte. Tout ce qui existe ici existe également dans le monde spirituel. Les impersonnalistes disent que le Brahman est la racine de l’arbre matériel; et de la racine, selon la philosophie du sāṅkhya, procèdent la prakṛti, le puruṣa, les trois guṇas, les cinq éléments bruts (pañca-mahā-bhūta), les dix sens (daśendriya), le mental, etc. Ainsi divisent-ils le monde matériel en vingt-quatre éléments. Les mondes matériel et spirituel forment un cercle ayant le Brahman pour centre. Cent quatre-vingts degrés de ce cercle embrassent le monde matériel, et cent quatre-vingts le monde spirituel. Puisque le monde matériel est le reflet dénaturé du monde spirituel, ce dernier doit posséder la même diversité, mais celle-ci est réelle. La prakṛti est l’énergie externe du Seigneur Suprême, et le puruṣa est le Seigneur en personne, ainsi que l’enseigne la Bhagavad-gītā. Le monde dans lequel nous vivons est matériel, et donc temporaire, car tout reflet ne peut être qu’éphémère, tantôt manifesté, tantôt non. Mais son origine est permanente.
Cet arbre, la réflexion matérielle de l’arbre réel, doit être abattu. De fait, connaître les Védas, c’est savoir trancher les liens qui nous retiennent au monde matériel. Et qui connaît cette méthode, connaît vraiment les Védas. Au contraire, celui qu’attirent les rituels védiques est séduit par les belles feuilles vertes de l’arbre matériel. Il ignore leur but véritable, qui est, comme le révèle le Seigneur Lui-même, d’abattre cet arbre-reflet pour parvenir à l’arbre véritable du monde spirituel.