Skip to main content

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ГЛАВА ЧОТИРНАДЦЯТА

Трите гун̣и на материалната природа

Три ґун̣и матеріальної природи

ТЕКСТ 1:
Върховната Божествена Личност каза: Отново ще изложа пред теб тази върховна мъдрост, най-възвишеното знание, довело всички мъдреци до висше съвършенство.
TEXT 1:
Верховний Бог-Особа сказав: І знову Я сповіщатиму тобі неперевершену, трансцендентальну мудрість, найкращу з усього знання, пізнавши яку, всі мудреці досягали найвищої досконалості.
ТЕКСТ 2:
Съсредоточен в това знание, човек може да достигне трансцендентална природа, подобна на моята. Така установен, той повече не се ражда по време на сътворението, нито страда по време на унищожението.
TEXT 2:
Людина, що просвітлена цим знанням, може досягти трансцендентної природи, такої самої, як і Моя власна, і тоді вона вже не народжуватиметься під час творення, і знищення не загрожуватиме їй.
ТЕКСТ 3:
О, сине на Бхарата, съвкупността от материалната субстанция, наречена Брахман, е източникът на съществуващото. Аз оплождам този Брахман и давам възможност на всички живи същества да се родят.
TEXT 3:
Сукупна матеріальна субстанція, що її називають Брахманом, є джерело народження, о сину Бгарати, і в цьому Брахмані Я зачинаю всіх живих істот, даючи їм можливість з’явитися на світ.
ТЕКСТ 4:
О, сине на Кунтӣ, всички форми на живот се появяват чрез раждане в тази материална природа и Аз съм бащата, даващ семето.
TEXT 4:
Слід зрозуміти, що всі види життя, о сину Кунтı̄, породжує лоно матеріальної природи, і що Я — батько, який дає сім’я.
ТЕКСТ 5:
Материалната природа се състои от три гун̣и – добро, страст и невежество. Когато вечното живо същество влезе в съприкосновение с природата, о, силноръки Арджуна, то става обусловено от тези гун̣и.
TEXT 5:
Матеріальну природу складають три ґун̣и: благочестя, пристрасть та невігластво. І коли вічна жива істота входить у зв’язок з природою, о міцнорукий Арджуно, ці ґун̣и обумовлюють її.
ТЕКСТ 6:
О, непогрешими, гун̣ата на доброто, по-чиста от останалите, просветлява и освобождава от греховните последици. Под влияние на тази гун̣а хората са обусловени от усещането за щастие и знание.
TEXT 6:
О безгрішний, ґун̣а благочестя, що чистіша проти інших, просвітлює і звільняє від наслідків усіх гріхів. Тих, хто перебуває під впливом цієї ґун̣и, обумовлює відчуття щастя та знання.
ТЕКСТ 7:
Гун̣ата на страстта се поражда от безкрайните желания и копнежи и затова, о сине на Кунтӣ, въплътеното живо същество се обвързва с материални кармични дейности.
TEXT 7:
Модус пристрасті народжується з необмежених бажань та прагнень, о сину Кунтı̄, і внаслідок цього втілена жива істота прив’язується до матеріальної кармічної діяльності.
ТЕКСТ 8:
О, сине на Бхарата, знай, че гун̣ата на мрака, родена от невежество, заблуждава въплътените живи същества. Проявленията на тази гун̣а са безумие, леност и сън и те обвързват обусловената душа.
TEXT 8:
О сину Бгарати, знай, що ґун̣а пітьми, що породжена з невігластва, — причина омани всіх втілених живих істот. Наслідок цієї ґун̣и — безумство, лінощі й сон, що зв’язують обумовлену душу.
ТЕКСТ 9:
О, сине на Бхарата, гун̣ата на доброто обуславя човека с усещането за щастие, страстта го тласка към кармични дейности, а невежеството покрива знанието му и го обвързва с безумие.
TEXT 9:
О сину Бгарати, в ґун̣і благочестя людину обумовлює щастя, пристрасть штовхає її до кармічної діяльності, а невігластво, покриваючи знання людини, прирікає її на безумство.
ТЕКСТ 10:
Понякога, о, сине на Бхарата, гун̣ата на доброто надделява над гун̣ите на страстта и невежеството. Понякога гун̣ата на страстта побеждава доброто и невежеството. А друг път гун̣ата на невежеството взема връх над доброто и страстта. По този начин борбата за надмощие е постоянна.
TEXT 10:
Інколи ґун̣а благочестя переважає, перемагаючи ґун̣и пристрасті й невігластва, о син Бгарати. Інколи ґун̣а пристрасті перемагає благочестя і невігластво. А інколи невігластво перемагає благочестя і пристрасть. Так і триває ця постійна боротьба за перевагу.
ТЕКСТ 11:
Влиянието на гун̣ата на доброто се усеща, когато всички врати на тялото са озарени от знание.
TEXT 11:
Дію ґун̣и благочестя можна відчути, коли всі брами тіла освітлює знання.
ТЕКСТ 12:
О, предводителю на Бха̄ратите, когато нараства влиянието на гун̣ата на страстта, се проявяват признаци на силна привързаност, на плодоносна дейност, прекомерно усилие, неудържимо желание и копнеж.
TEXT 12:
О провідник Бга̄рат, коли зростає вплив ґун̣и пристрасті, розвиваються ознаки сильної прихильності, кармічної діяльності, надмірних зусиль і непідвладних контролю бажань і жаги.
ТЕКСТ 13:
О, сине на Куру, когато преобладава гун̣ата на невежеството, се проявяват мрак, леност, безумие и илюзия.
TEXT 13:
Коли посилюється ґун̣а невігластва, о сину Куру, тоді проявляється морок, бездіяльність, безумство та ілюзія.
ТЕКСТ 14:
Когато умре в гун̣ата на доброто, човек достига чистите, висши планети на великите мъдреци.
TEXT 14:
Якщо людина помирає в ґун̣і благочестя, вона досягає вищих планет, чистих планет великих мудреців.
ТЕКСТ 15:
Когато умре в гун̣ата на страстта, човек се ражда сред личности, заети с плодоносни дейности, а когато умре в гун̣ата на невежеството, се ражда в животинското царство.
TEXT 15:
Якщо людина помирає в ґун̣і пристрасті, вона народжується серед тих, хто зайнятий кармічною діяльністю, а скінчивши життя в ґун̣і невігластва, вона народжується в царстві тварин.
ТЕКСТ 16:
Резултатът от благочестивата дейност е чист и се намира в гун̣ата на доброто. Дейността в гун̣ата на страстта завършва със страдание, а дейността в гун̣ата на невежеството приключва с безсмислие.
TEXT 16:
Наслідки благочестивої діяльності чисті, про неї кажуть, що її здійснюють в ґун̣і благочестя. Діяльність в ґун̣і пристрасті веде до злигоднів, а діяльність в ґун̣і невігластва — до глупоти.
ТЕКСТ 17:
В гун̣ата на доброто процъфтява истинско знание, в гун̣ата на страстта – алчност, а гун̣ата на невежеството води до глупост, безумие и илюзия.
TEXT 17:
З ґун̣и благочестя розвивається істинне знання, з ґун̣и пристрасті розвивається жадібність, а з ґун̣и невігластва розвиваються дурість, безумство й ілюзія.
ТЕКСТ 18:
Установените в гун̣ата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гун̣ата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гун̣а на невежеството пропадат до адските светове.
TEXT 18:
Ті, хто перебуває в ґун̣і благочестя, поступово піднімаються на вищі планети; живі істоти, які перебувають у ґун̣і пристрасті, живуть на земних планетах; ті ж, на кого впливає бридка ґун̣а невігластва, опускаються в пекельні світи.
ТЕКСТ 19:
Когато човек разбере, че не друг, а гун̣ите на природата извършват всички дейности, и познае Върховния Бог, трансцендентален към тези гун̣и – той достига моята духовна природа.
TEXT 19:
Коли людина з усією певністю бачить, що немає іншого виконавця будь-якої діяльності, крім ґун̣ природи, й знає Верховного Господа, трансцендентного щодо всіх цих ґун̣, вона досягає Моєї духовної природи.
ТЕКСТ 20:
Когато въплътеното същество е способно да преодолее тези три гун̣и, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от страданията на раждането, старостта и смъртта и да изпитва духовно щастие още в този живот.
TEXT 20:
Коли втілена істота здатна вийти за межі трьох ґун̣, пов’язаних з матеріальним тілом, вона може звільнитись від народження, смерті, старості й завдаваних ними страждань, а також відчути смак нектару безсмертя ще в цьому житті.
ТЕКСТ 21:
Арджуна попита: О, мой скъпи Господи, по кои признаци разбираме, че някой е трансцендентален спрямо трите гун̣и? Какво е поведението му? Как се е издигнал над гун̣ите на природата?
TEXT 21:
Арджуна спитав: Мій дорогий Господь, якими є ознаки людини, що піднеслась над цими трьома ґун̣ами? Як вона поводиться? І як перемагає ґун̣и природи?
ТЕКСТОВЕ 22 – 25:
Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Па̄н̣д̣у, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гун̣ите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гун̣ите на природата.
TEXTS 22-25:
Верховний Господь сказав: О сину Па̄н̣д̣у, в кому просвітлення, прив’язаність та ілюзія не викликають зненависті, коли вони є, і хто не прагне їх, коли вони зникають, хто стійко і спокійно переносить усі перипетії будь-яких взаємодій матеріальних якостей, залишаючись безучасним і трансцендентним, знаючи, що діють лише ґун̣и; хто, заглибившись у самого себе, однаково ставиться до щастя й нещастя; для кого грудка землі, камінь або золото суть одне, хто однаково приймає бажане й небажане, хто стійкий, хто завжди — вихваляють його чи ображають, шанують чи зневажають — залишається врівноваженим; хто однаково ставиться як до друга, так і до ворога і хто зрікся всієї матеріальної діяльності — про таку людину можна сказати, що вона піднеслась над ґун̣ами природи.
ТЕКСТ 26:
Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман.
TEXT 26:
Той, хто цілком присвячує себе відданому служінню й непохитний за будь-яких обставин, одразу ж підіймається над ґун̣ами матеріальної природи й досягає рівня Брахмана.
ТЕКСТ 27:
Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие.
TEXT 27:
А Я є основою безособистісного Брахмана, безсмертного, нетлінного і вічного, який є істинним одвічним станом найвищого щастя.