Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 14.22-25
Текст
прака̄шам̇ ча правр̣ттим̇ ча
мохам ева ча па̄н̣д̣ава
на двеш̣т̣и самправр̣тта̄ни
на нивр̣тта̄ни ка̄н̇кш̣ати
гун̣аир йо на вича̄ляте
гун̣а̄ вартанта итй евам̇
йо 'ватиш̣т̣хати нен̇гате
сама-лош̣т̣а̄шма-ка̄н̃чанах̣
туля-прия̄прийо дхӣрас
туля-нинда̄тма-сам̇стутих̣
тульо митра̄ри-пакш̣айох̣
сарва̄рамбха-паритя̄гӣ
гун̣а̄тӣтах̣ са учяте
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; прака̄шам – просветление; ча – и; правр̣ттим – привързаност; ча – и; мохам – илюзия; ева ча – също; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; на двеш̣т̣и – не мрази; самправр̣тта̄ни – въпреки че са развили; на нивр̣тта̄ни – нито спира развитието; ка̄н̇кш̣ати – желае; уда̄сӣна-ват – сякаш е безучастен; а̄сӣнах̣ – установен; гун̣аих̣ – от качествата; ях̣ – този; на – никога; вича̄ляте – е обезпокоен; гун̣а̄х̣ – качествата; вартанте – действат; ити евам – като знае; ях̣ – този, който; аватиш̣т̣хати – остава; на – никога; ин̇гате – трепва; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; сва-стхах̣ – самовглъбен; сама – еднакво; лош̣т̣а – буца пръст; ашма – камък; ка̄н̃чанах̣ – злато; туля – еднакво разположен; прия – към желаното; априях̣ – и нежеланото; дхӣрах̣ – устойчиво; туля – еднакъв; нинда̄ – в позор; а̄тма-сам̇стутих̣ – и възхвала; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие; тулях̣ – еднакво; тулях̣ – еднакво; митра – на приятели; ари – и врагове; пакш̣айох̣ – на групите; сарва – от всички; а̄рамбха – стремежи; паритя̄гӣ – отказал се; гун̣а-атӣтах̣ – трансцендентален към гун̣ите; сах̣ – той; учяте – се казва.
Превод
Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Па̄н̣д̣у, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гун̣ите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гун̣ите на природата.
Пояснение
Арджуна задава три различни въпроса и Бог отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кр̣ш̣н̣а посочва най-напред, че една трансцендентална личност не завижда на никого и не копнее за нищо. В материалния свят въплътеното живо същество се намира под влиянието на една от гун̣ите на природата. Извън тялото си то е и извън лапите на материалните гун̣и. Но докато се намира в материално тяло, би трябвало да бъде безучастно. То би трябвало да се заеме с предано служене на Бога, така че отъждествяването с материалното тяло постепенно да бъде забравено. Когато има съзнание само за материалното, човек действа за сетивно наслаждение, но ако пренасочи съзнанието си към Кр̣ш̣н̣а, наслаждаването на сетивата естествено отмира. Ние не се нуждаем от това материално тяло и няма защо да се подчиняваме на неговите изисквания. Качествата на материалните гун̣и в тялото ще продължават да действат, но като вечна душа себето остава безучастно към тези дейности. Как остава безучастно? То нито желае да се наслаждава на тялото, нито желае да го напусне. Така, трансцендентално установен, преданият се освобождава от само себе си; не е необходимо да полага усилия, за да отхвърли влиянието на материалните гун̣и.
Следващият въпрос се отнася до поведението на трансцендентално установената личност. Материалистът се влияе от така наречените чест и безчестие, отнасящи се до тялото, но трансцендентално установеният е безразличен към фалшивите чест и позор. Той изпълнява дълга си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се интересува дали хората го почитат, или хулят. Приема нещата, благоприятни за задълженията му в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Във всеки вижда свой приятел, който му помага в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и не изпитва омраза към въображаем враг. Отнася се еднакво към всички и възприема всичко на едно и също ниво, защото отлично знае, че самият той няма нищо общо с материалното съществуване. Събитията от социалния и политическия живот не го засягат, защото познава същността на преходните катаклизми и вълнения. Той не предприема нищо заради себе си. Заради Кр̣ш̣н̣а е готов на всичко, но за себе си не прави нищо. С такова поведение човек става действително трансцендентален.