Skip to main content

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

KAPITEL TRETTEN

Природата, наслаждаващият се и съзнанието

Naturen, nyderen og bevidsthed

ТЕКСТОВЕ 1 – 2:
Арджуна каза: О, мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, желая да науча за пракр̣ти (природата), пуруш̣а (наслаждаващия се), за полето и познавача на полето, за знанието и обекта на познание.
Върховната Божествена Личност каза: Това тяло, о, сине на Кунтӣ, се нарича поле, а този, който познава това поле, се нарича познавач на полето.
TEXTS 1-2:
Arjuna sagde: O min kære Kṛṣṇa, jeg vil gerne vide, hvad prakṛti [naturen], puruṣa [nyderen], handlingsfeltet og feltets kender er, samt hvad viden og genstanden for viden er. Guddommens Højeste Personlighed svarede: Denne krop kaldes for handlingsfeltet, og den, der kender denne krop, kaldes for feltets kender, O Kuntīs søn.
ТЕКСТ 3:
О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела; да се разбере същността на това тяло и неговият познавач, се нарича знание. Такова е моето мнение.
TEXT 3:
O Bharatas efterkommer, du må forstå, at Jeg er også kenderen i alle kroppe, og at forstå denne krop og dens kender kaldes viden. Det er Min konklusion.
ТЕКСТ 4:
А сега те моля да чуеш моето кратко описание на полето на дейността, от какво се състои то, как се променя, откъде възниква, кой е неговият познавач и как той му въздейства.
TEXT 4:
Lyt nu til Min kortfattede beskrivelse af dette handlingsfelt, og hvad det består af, hvilke forandringer det gennemgår, hvorfra det kommer, hvem handlingsfeltets kender er, og hvilken indflydelse han har.
ТЕКСТ 5:
Знанието за полето на дейностите и за познавача на дейностите е описано от много мъдреци в различни ведически произведения. То е представено главно във Веда̄нта сӯтра, където са разкрити всички причинно-следствени зависимости.
TEXT 5:
Denne viden om handlingsfeltet og handlingernes kender beskrives af forskellige vismænd i forskellige vediske skrifter. Den bliver især fremført med al logik i Vedānta-sūtra i nøje overensstemmelse med årsag og virkning.
ТЕКСТОВЕ 6 – 7:
Петте велики елемента, фалшивото его, интелигентността, непроявеното, десетте сетива и умът, петте обекта на сетивата, желанието, омразата, щастието, нещастието, съвкупността от материалните елементи, признаците на живот и убежденията – всички те съставляват полето на дейността и неговите взаимодействия.
TEXTS 6-7:
De fem store elementer, falsk ego, intelligens, det umanifesterede, de ti sanser og sindet, de fem sanseobjekter, begær, had, lykke, lidelse, den samlede helhed, livssymptomerne og overbevisninger – alle disse anses i korthed for at være handlingsfeltet og dets vekselvirkninger.
ТЕКСТОВЕ 8 – 12:
Смирение; отсъствие на гордост; ненасилие; търпимост; простота; приемане на авторитетен духовен учител; чистота; постоянство; самоконтрол; отказ от обектите за сетивно наслаждение; липса на фалшиво его; осъзнаване, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини; непривързаност; свобода от обвързване с деца, съпруга, дом и пр.; уравновесеност при приятни и неприятни събития; постоянна и чиста преданост към мен; стремеж да се живее на уединено място; непривързаност към общата маса от хора; приемане важността на себепознанието и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз обявявам за знание; а другото е невежество.
TEXTS 8-12:
Ydmyghed; frihed fra stolthed; ikke-vold; tolerance; ligefremhed; at vende sig mod en ægte åndelig mester; renlighed; vedholdenhed; selvbeherskelse; forsagelse af sanseobjekterne; fravær af falsk ego; erkendelse af det dårlige i fødsel, død, alderdom og sygdom; utilknytning; frihed fra indvikling med børn, kone, hjem osv.; sindsligevægt under behagelige og ubehagelige omstændigheder; konstant og uforfalsket hengivenhed til Mig; at tilstræbe at leve på et tilbagetrukket sted; utilknytning til den generelle menneskemasse; forståelse af vigtigheden af selverkendelse; og filosofisk søgen efter den Absolutte Sandhed – alle disse erklærer Jeg for viden, og alt, der findes derudover, er uvidenhed.
ТЕКСТ 13:
Сега ще ти обясня обекта на познание и когато го разбереш, ще вкусиш от вечността. Брахман, т.е. духът, който няма начало и е подчинен на мен, лежи отвъд причината и следствието на този материален свят.
TEXT 13:
Jeg skal nu forklare dig det, der kan vides, hvorved du vil smage det evige. Brahman, ånden, der er uden begyndelse og underlagt Mig, ligger uden for denne materielle verdens årsag og virkning.
ТЕКСТ 14:
Неговите ръце и крака, неговите очи, глави, лица и уши са навсякъде. По този начин Свръхдушата прониква във всичко съществуващо.
TEXT 14:
Hans hænder og ben og Hans øjne, hoveder og ansigter er overalt, og Han har ører overalt. På denne måde eksisterer Oversjælen og gennemtrænger alt.
ТЕКСТ 15:
Свръхдушата е първоначалният източник на всички сетива, но е без сетива. Бог е непривързан, въпреки че поддържа всички живи същества. Той е отвъд гун̣ите на материалната природа, но в същото време е техен господар.
TEXT 15:
Oversjælen er den oprindelige kilde til alle sanser, men alligevel har Han ingen sanser. Selv om Han opretholder alle levende væsener, er Han utilknyttet. Han er hævet over naturens kvaliteter samtidig med, at Han behersker alle den materielle naturs kvaliteter.
ТЕКСТ 16:
Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещи се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, тя не може да бъде видяна или разбрана с материални сетива. Въпреки че е много, много далеч, тя е и много близо до всичко.
TEXT 16:
Den Højeste Sandhed eksisterer både uden for og inden i alle levende væsener, de bevægelige såvel som de ubevægelige. Eftersom Han er subtil, er Han uden for de materielle sansers evne til at se eller forstå Ham. Skønt langt, langt borte er Han også tæt på alle.
ТЕКСТ 17:
Като Свръхдуша Бог може да изглежда разделен сред живите същества, но Той е единен и неделим. Въпреки че поддържа всяко живо същество, Той унищожава всичко и проявява всичко.
TEXT 17:
Selv om Oversjælen synes at være delt blandt alle levende væsener, er Han aldrig delt. Han er situeret som én. Skønt Han er den, der opretholder alle levende væsener, må det forstås, at Han fortærer og udvikler alle.
ТЕКСТ 18:
Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.
TEXT 18:
Han er lyskilden i alt, der lyser. Han er uden for materiens mørke og umanifesteret. Han er viden, genstanden for viden og målet med viden. Han befinder Sig i alles hjerter.
ТЕКСТ 19:
Аз описах накратко полето на дейностите (тялото), знанието и познаваемото. Само моите предани могат да разберат това напълно и така да достигнат до моята природа.
TEXT 19:
Jeg har således givet en kortfattet beskrivelse af handlingsfeltet [kroppen], viden og det, der kan vides. Kun Mine hengivne kan forstå dette til fulde og dermed opnå Min natur.
ТЕКСТ 20:
Материалната природа и живите същества нямат начало. Техните трансформации и трите гун̣и на материята са продукти на материалната природа.
TEXT 20:
Den materielle natur og de levende væsener skal forstås som værende uden begyndelse. Deres forvandlinger og de materielle kvaliteter er frembringelser af den materielle natur.
ТЕКСТ 21:
За природата се казва, че е причина на всички материални причини и следствия, а живото същество е причина за различните страдания и наслади в този свят.
TEXT 21:
Naturen siges at være årsagen til alle materielle årsager og virkninger, hvorimod det levende væsen selv er årsag til de forskellige former for lidelse og nydelse i denne verden.
ТЕКСТ 22:
Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гун̣и. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми.
TEXT 22:
På denne måde følger det levende væsen livets gang i den materielle natur og nyder naturens tre kvaliteter. Dette skyldes hans omgang med den materielle natur. Således mødes han med godt og ondt i forskellige livsformer.
ТЕКСТ 23:
Но в това тяло има друг, трансцендентален наслаждаващ се – Бог, върховният господар, който наблюдава и разрешава, и който е известен като Свръхдуша.
TEXT 23:
Og dog findes der i denne krop en anden, en transcendental nyder, der er Herren, den højeste ejer, der eksisterer som vidnet og den, der giver tilladelse, og som er kendt som Oversjælen.
ТЕКСТ 24:
Този, който разбира философията, отнасяща се до материалната природа, живото същество и взаимодействието между гун̣ите на природата, със сигурност ще постигне освобождение. Той няма да се роди отново тук, независимо от настоящото му положение.
TEXT 24:
Den, der forstår denne filosofi om den materielle natur, det levende væsen og vekselvirkningen mellem naturens kvaliteter, opnår med sikkerhed befrielse. Han fødes ikke her igen uanset sin nuværende situation.
ТЕКСТ 25:
Някои виждат Свръхдушата вътре в себе си чрез медитация, други – с придобиване на знание, а трети – като действат без привързаност към плодовете на труда си.
TEXT 25:
Nogle erkender Oversjælen inde i sig selv via meditation, andre igennem udvikling af viden, og atter andre erkender Ham ved at arbejde uden frugtstræbende ønsker.
ТЕКСТ 26:
Има и такива, които не са запознати с духовното знание, но започват да обожават Върховния Бог, когато чуят за него от други. Поради склонността си да слушат от авторитети, те също превъзмогват пътя на раждането и смъртта.
TEXT 26:
Så er der også dem, der, selv om de ikke er velbevandrede i åndelig viden, begynder at tilbede den Højeste Person efter at have hørt om Ham fra andre. På grund af deres tilbøjelighed til at lytte til autoriteter sætter de sig også ud over fødslen og dødens vej.
ТЕКСТ 27:
О, пръв сред Бха̄ратите, знай, че всичко съществуващо, което виждаш – движещо се или неподвижно – е само комбинация от полето на дейностите и познавача на полето.
TEXT 27:
O du bedste blandt Bhārataer, du må forstå, at hvad du end ser eksistere, det være sig bevægeligt såvel som ubevægeligt, er det intet andet end en kombination af handlingsfeltet og handlingsfeltets kender.
ТЕКСТ 28:
Този, който вижда Свръхдушата като придружител на индивидуалната душа във всички тела и разбира, че двете, макар и в тленно тяло, не могат никога да бъдат унищожени, вижда нещата такива, каквито са.
TEXT 28:
Den, der ser Oversjælen ledsage den individuelle sjæl i alle kroppe, og som forstår, at hverken sjælen eller Oversjælen inde i det forgængelige legeme nogensinde forgår, ser faktisk.
ТЕКСТ 29:
Този, който вижда Свръхдушата еднакво представена във всяко живо същество, не се подчинява на ума си. По такъв начин той приближава духовната обител.
TEXT 29:
Den, der ser Oversjælen i samme grad til stede overalt i alle levende væsener, trækker ikke sig selv ned med sit sind. Således nærmer han sig det transcendentale mål.
ТЕКСТ 30:
Личност, която разбира, че всички дейности се извършват от тялото, създадено от материалната природа, и че себето не прави нищо, притежава съвършено виждане.
TEXT 30:
Den, der kan se, at alle handlinger gøres af kroppen, der er skabt af den materielle natur, og at selvet intet foretager sig, ser faktisk.
ТЕКСТ 31:
Когато разумният човек престане да вижда разлика между живите същества поради различните им материални тела и разбере как съществата са разпространени навсякъде, той достига Брахман концепцията.
TEXT 31:
Når et forstandigt menneske ikke længere ser forskellige identiteter på grund af forskellige kroppe, og ser, hvordan levende væsener er udbredt overalt, når det til Brahman-erkendelsen.
ТЕКСТ 32:
Прозрелите вечността могат да разберат, че нетленната душа е трансцендентална, вечна и отвъд гун̣ите на природата. Въпреки контакта с материалното тяло, о, Арджуна, душата не върши нищо, нито бива оплетена.
TEXT 32:
De, der ser med evighedens øjne, kan se, at den uforgængelige sjæl er transcendental, evig og uden for naturens kvaliteter. På trods af kontakten med den materielle krop gør sjælen ingenting og indvikles heller ikke, O Arjuna.
ТЕКСТ 33:
Небето, благодарение на фината си природа, не се смесва с нищо, въпреки че е всепроникващо. По същия начин душата, установена в Брахман съзнанието, не се смесва с тялото, въпреки че се намира вътре в него.
TEXT 33:
På grund af sin subtile natur blander himlen sig ikke med noget, selv om den er altgennemtrængende. På samme måde blander sjælen, der ser med Brahmans syn, sig ikke med kroppen, selv om han befinder sig i kroppen.
ТЕКСТ 34:
О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието.
TEXT 34:
Ligesom Solen alene oplyser hele dette univers, oplyser det levende væsen inden i kroppen hele kroppen med bevidsthed, O Bharatas efterkommer.
ТЕКСТ 35:
Всички, които виждат с очите на знанието разликата между тялото и познавача на тялото и могат да разберат процеса на освобождение от обвързаността с материалната природа, постигат върховната цел.
TEXT 35:
De, der med kundskabens øjne kan se forskellen på kroppen og kroppens kendere, og som også kan forstå vejen til befrielse fra fangenskabet i den materielle natur, opnår det højeste mål.