ТЕКСТОВЕ 8 – 12
TEXTS 8-12
Текст
Tekst
ахим̇са̄ кш̣а̄нтир а̄рджавам
а̄ча̄рьопа̄санам̇ шаучам̇
стхаирям а̄тма-виниграхах̣
ahiṁsā kṣāntir ārjavam
ācāryopāsanaṁ śaucaṁ
sthairyam ātma-vinigrahaḥ
анахан̇ка̄ра ева ча
джанма-мр̣тю-джара̄-вя̄дхи-
дух̣кха-дош̣а̄нударшанам
anahaṅkāra eva ca
janma-mṛtyu-jarā-vyādhi-
duḥkha-doṣānudarśanam
путра-да̄ра-гр̣ха̄диш̣у
нитям̇ ча сама-читтатвам
иш̣т̣а̄ниш̣т̣опапаттиш̣у
putra-dāra-gṛhādiṣu
nityaṁ ca sama-cittatvam
iṣṭāniṣṭopapattiṣu
бхактир авябхича̄рин̣ӣ
вивикта-деша-севитвам
аратир джана-сам̇сади
bhaktir avyabhicāriṇī
vivikta-deśa-sevitvam
aratir jana-saṁsadi
таттва-гя̄на̄ртха-даршанам
етадж гя̄нам ити проктам
агя̄нам̇ яд ато 'нятха̄
tattva-jñānārtha-darśanam
etaj jñānam iti proktam
ajñānaṁ yad ato ’nyathā
Дума по дума
Synonyms
ама̄нитвам – смирение; адамбхитвам – липса на гордост; ахим̇са̄ – ненасилие; кш̣а̄нтих̣ – търпимост; а̄рджавам – простота; а̄ча̄ря-упа̄санам – приемане на авторитетен духовен учител; шаучам – чистота; стхаирям – постоянство; а̄тма-виниграхах̣ – самоконтрол; индрия-артхеш̣у – от обектите на сетивата; ваира̄гям – отречение; анахан̇ка̄рах̣ – без фалшив егоизъм; ева – несъмнено; ча – също; джанма – от раждане; мр̣тю – смърт; джара̄ – старост; вя̄дхи – и болести; дух̣кха – от нещастието; дош̣а – недостатък; анударшанам – като спазва; асактих̣ – без привързаност; анабхиш̣ван̇гах̣ – без общуване; путра – за син; да̄ра – съпруга; гр̣ха-а̄диш̣у – дом и т.н.; нитям – постоянен; ча – също; сама-читтатвам – невъзмутимост; иш̣т̣а – желаното; аниш̣т̣а – и нежеланото; упапаттиш̣у – след като достигне; майи – на мен; ча – също; ананя-йогена – с чисто предано служене; бхактих̣ – преданост; авябхича̄рин̣ӣ – без прекъсване; вивикта – в уединение; деша – места; севитвам – като се стреми; аратих̣ – без привързаност; джана-сам̇сади – към хората; адхя̄тма – отнасящи се до себето; гя̄на – в знание; нитятвам – постоянство; таттва-гя̄на – на знанието за истината; артха – за обекта; даршанам – философия; етат – това; гя̄нам – знание; ити – така; проктам – обявено; агя̄нам – невежество; ят – това, което; атах̣ – от това; анятха̄ – друг.
amānitvam — alandlikkus; adambhitvam — kõrkusetus; ahiṁsā — vägivallast hoidumine; kṣāntiḥ — sallivus; ārjavam — lihtsus; ācārya-upāsanam — tõelise vaimse õpetaja poole pöördumine; śaucam — puhtus; sthairyam — vankumatus; ātma-vinigrahaḥ — enesekontroll; indriya-artheṣu — meelte suhtes; vairāgyam — loobumus; anahaṅkāraḥ — vale ego puudumine; eva — kindlasti; ca — samuti; janma — sünni; mṛtyu — surma; jarā — vanaduse; vyādhi — ja haiguse; duḥkha — ahastuse; doṣa — vea; anudarśanam — vaatlemine; asaktiḥ — kiindumusteta; anabhiṣvaṅgaḥ — suhtlemata; putra — poega; dāra — naisesse; gṛha — ādiṣu — kodusse jne, nityam — pidev; ca — samuti; sama-cittatvam — mõistuse tasakaal; iṣṭa — ihaldatav; aniṣṭa — ja soovimatu; upapattiṣu — olles omandanud; mayi — Mulle; ca — samuti; ananya-yogena — puhta pühendunud teenimisega; bhaktiḥ — pühendumus; avyabhicāriṇī — katkematult; vivikta — üksildastesse; deśa — paikadesse; sevitvam — püüeldes; aratiḥ — olles vaba kiindumustest; jana-saṁsadi — tavaliste inimeste vastu; adhyātma — hingega seotud; jñāna — teadmistes; nityatvam — pidevus; tattva-jñāna — tõest kõnelevate teadmiste; artha — objekti suhtes; darśanam — filosoofia; etat — kõik see; jñānam — teadmised; iti — sel moel; proktam — kuulutatud; ajñānam — teadmatus; yat — see, mis; ataḥ — sellest; anyathā — muu.
Превод
Translation
Смирение; отсъствие на гордост; ненасилие; търпимост; простота; приемане на авторитетен духовен учител; чистота; постоянство; самоконтрол; отказ от обектите за сетивно наслаждение; липса на фалшиво его; осъзнаване, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини; непривързаност; свобода от обвързване с деца, съпруга, дом и пр.; уравновесеност при приятни и неприятни събития; постоянна и чиста преданост към мен; стремеж да се живее на уединено място; непривързаност към общата маса от хора; приемане важността на себепознанието и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз обявявам за знание; а другото е невежество.
Alandlikkus; kõrkusetus; vägivallast hoidumine; sallivus; lihtsus; tõelise vaimse õpetaja poole pöördumine; puhtus; vankumatus; enesekontroll; meelelist naudingut pakkuvatest objektidest loobumine; vale ego puudumine; sünni, surma, vanaduse ja haiguste koleduse tajumine; kiindumuste puudumine; sõltumatus seostest laste, naise, kodu ja muu sellega seonduvaga; mõistuse tasakaalu säilitamine nii meeldivate kui ebameeldivate sündmuste korral; pidev ja puhas Minule pühendumine; püüdlus elada üksildases kohas; irdumine üldisest inimmassist; eneseteadvustamise olulisuse tunnistamine ning Absoluutse Tõe filosoofiline otsimine – selle kõik kuulutan Ma teadmisteks, ning kõik ülejäänu on üksnes teadmatus.
Пояснение
Purport
Понякога неинтелигентните хора погрешно считат този процес на познание за взаимодействие в полето на дейността. Но всъщност това е истинският път на познанието. Ако човек го приеме, пред него се открива възможността да достигне Абсолютната Истина. Това не е взаимодействие между двайсет и четирите елемента, описани по-горе, а истинското средство за излизане от техния плен. Въплътената душа е затворена в клетката на тялото, изградено от двайсет и четирите елемента, и процесът на познание, описан тук, открива пътя към свободата ѝ. Най-важният елемент от целия познавателен процес е даден в първия ред на единайсети стих. Майи ча̄наня-йогена бхактир авябхича̄рин̣ӣ – познавателният процес завършва с чисто предано служене на Бога. Така че, ако човек не извършва или не е способен да извършва трансцендентално служене на Бога, останалите деветнайсет елемента нямат особена стойност. Но ако се отдаде на предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, другите деветнайсет качества ще се развият у него по естествен начин. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12) се казва: яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄ сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣. С предано служене се развиват всички добри качества на знанието. Приемането на духовен учител е основен принцип, както се споменава в осми стих. Дори за този, който се заема с предано служене, той е най-важен. Трансценденталният живот започва, когато приемем авторитетен духовен учител. Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, пределно ясно казва тук, че този процес на познание е верният път. Всичко, измислено извън това, е невежество.
Vähese arukusega inimesed mõistavad vahel siin kirjeldatud teadmiste omandamise protsessi valesti ning arvavad, et tegu on vaid tegevusvälja elementide vastastikuse mõjuga, kuid tegelikult on õigeks teadmiste omandamise protsessiks käesolevas värsis kirjeldatud meetod. Kui inimene võtab omaks selle meetodi, siis on tal võimalik jõuda Absoluutse Tõeni. Käesolevas värsis kirjeldatud meetodi puhul ei räägita seega mitte kahekümne nelja elemendi vastastikustest mõjutustest, vaid sellest, kuidas nende elementide ahelaist vabaneda. Kehastunud hing on sattunud keha püünisesse. Tema keha on kahekümne neljast elemendist moodustunud kest ning siinkohal kirjeldatud teadmiste omandamise protsess on vahendiks sellest vabanemiseks. Kõige olulisem aspekt selle teadmiste omandamise protsessi juures on ära toodud üheteistkümnenda värsi esimeses reas: mayi cānanya-yogena bhaktir avyabhicāriṇī. „Teadmiste omandamine kulmineerub Jumala puhtas pühendunud teenimises." Seega, kui inimesel pole võimalik rakendada end Jumala transtsendentaalsesse teenimisse või kui ta võimalusest hoolimata sellest loobub, siis ei oma ülejäänud üheksateistkümne nimetatud tegevuse praktiseerimine sisuliselt mitte mingit väärtust. Kui aga inimene rakendab end täies Kṛṣṇa teadvuses Jumala pühendunud teenimisse, siis avalduvad ülejäänud üheksateist omadust temas iseenesest. Nagu öeldud „Śrīmad-Bhāgavatamis" (5.18.12), arenevad pühendunud teenimise tasandile jõudnud inimeses välja kõik teadmistest tulenevad head omadused: yasyāsti bhaktir bhagavaty akiñcanā sarvair guṇais tatra samāsate surāḥ. Nagu öeldud kaheksandas värsis, on vaimse õpetaja vastuvõtmine äärmiselt oluline. See on äärmiselt oluline ka nende jaoks, kes on asunud praktiseerima Jumala pühendunud teenimist. Vaimne elu algab tõelise vaimse õpetaja vastuvõtmisega. Jumala Kõrgeim Isiksus Śrī Kṛṣṇa ütleb siin selgelt, et selline teadmiste omandamise protsess on õige tee. Kõik muud väited on vaid mõttetu spekulatsioon.
Що се отнася до съставните елементи на знанието, те могат да бъдат анализирани по следния начин. Смирение означава човек да няма силно желание за почит от страна на другите. Материалното схващане за живота ни кара да желаем уважението на другите, но от гледна точка на съвършеното знание нищо, което се отнася до тялото – чест или безчестие – няма никаква стойност. Човек не трябва да копнее за тази материална заблуда. Хората силно желаят да се прославят с религията си и затова понякога, без да разбират принципите на религията, стават членове на група, в която тези принципи не се следват, а след време и те самите се обявяват за религиозни наставници. Когато става дума за истински напредък в духовната наука, човек трябва да има критерий, за да оцени степента на своя прогрес. Подобен критерий са качествата, изброени в тези стихове.
Me võime analüüsida kõiki neid erinevaid omadusi, mida siin on teadmisteks nimetatud. Alandlikkus tähendab seda, et inimene ei püüdle teiste austuse nautimise poole. Materialistlik elukäsitlus paneb meid ihaldama austust teiste inimeste poolt, kuid täiuslikke teadmisi omava inimese seisukohast – sellise inimese seisukohast, kes teab, et ta ei ole keha – on nii kehaline austus kui ka häbistus tähtsusetud. Inimene ei peaks püüdlema selle materiaalse pettuse poole. Inimesed ihaldavad tihti olla kuulsad oma religiooni poolest ning seetõttu liitutakse vahel, religiooni printsiipe mõistmata, mõne grupiga, kes tegelikult ei järgi religioosseid printsiipe, ning seejärel püütakse end esitleda religioosse juhina. Kui inimene tahab aga tegelikult vaimses teaduses edu saavutada, peab ta hindama oma arengut käesolevas värsis nimetatud omaduste alusel.
Обикновено под ненасилие се разбира да не се убива или наранява тялото, но всъщност ненасилие означава да не се причинява страдание на другите. Повечето хора са уловени в капана на невежеството, породено от материалистично схващане за живота, и непрекъснато понасят материални страдания. Ето защо, докато човек не издигне другите до духовно знание, той извършва насилие. Трябва да се прави всичко възможно, за да се даде истинско знание на хората, така че те да се просветлят и освободят от материалното оплитане. Това е ненасилие.
Vägivallast hoidumise all mõistetakse tavaliselt elusolendi keha tapmisest või hävitamisest hoidumist, kuid tegelikult tähendab vägivallast hoidumine mitte põhjustada teistele kannatusi. Oma teadmatuse tõttu on inimesed kinni materialistliku elukäsitluse püünises ning kannatavad seetõttu pidevalt materiaalsete vaevade käes. Tõusmata vaimsete teadmiste tasandile pole võimalik vägivallast loobuda. Seepärast peaks igaüks püüdma jagada inimestele tegelikke teadmisi, mille abil nad suudaksid valgustuda ning lahkuda sellest materiaalse maailma vanglast. See on vägivallast hoidumine.
Търпение означава човек да понася оскърбленията и униженията от страна на другите. Ако някой се стреми към духовно знание, той ще изпита много оскърбления и унижения. Това е неизбежно, защото материалната природа е устроена така. Дори петгодишният Прахла̄да, който се занимавал с духовно знание, бил изложен на опасност, когато баща му започнал да се отнася враждебно към неговата преданост. Баща му се опитвал да го убие по много начини, но Прахла̄да търпял. Може да има много препятствия за напредъка в духовното знание, но ние трябва да бъдем търпеливи и решително да продължаваме развитието си.
Sallivus tähendab seda, et inimene on valmis kannatama teistepoolseid solvanguid ja lugupidamatut käitumist. Kui inimene tegeleb vaimsete teadmiste arendamisega, siis saab talle osaks solvanguid ja lugupidamatut käitumist paljude teiste inimeste poolt. Selleks tuleb valmis olla, sest sellist suhtumist tingib materiaalne loodus. Isegi vaid viie aastane poiss Prahlāda sattus vaimseid teadmisi arendades hädaohtu, kui ta isa muutus tema pühendumuse suhtes vaenulikuks. Prahlāda isa püüdis teda paljudel viisidel tappa, kuid ometigi suhtus Prahlāda oma isasse sallivalt. Vaimseid teadmisi arendades võime me oma teel sattuda vastamisi paljude takistustega, kuid me peaksime jääma kõikide teiste suhtes sallivaks ning jätkama sihikindlalt oma progressi.
Простота означава човек да бъде толкова открит и прям, че да разкрива истината дори пред врага си. Що се отнася до приемането на духовен учител, това е най-важно, защото без ръководството на авторитетен духовен учител не може да се напредне в духовната наука. С пълно смирение човек трябва да му служи по всякакъв начин, за да го удовлетвори и да бъде благословен от него. Истинският духовен учител е представител на Кр̣ш̣н̣а и ако той благослови ученика си, ученикът веднага ще напредне, дори без да следва регулиращите принципи; или пък няма да му бъде толкова трудно да ги следва, ако просто служи безрезервно на духовния си учител.
Lihtsus tähendab seda, et inimene peaks loobuma igasugusest diplomaatiast ning kõnelema tegelikku tõde otse ja keerutamata isegi oma vaenlasele. Mis puutub vaimse õpetaja vastuvõtmisse, siis on see ülimalt oluline, sest ilma vaimse õpetaja juhendusteta pole võimalik vaimses teaduses areneda. Pühendunu peab pöörduma vaimse õpetaja poole täie alandlikkusega ning teenima teda kõikvõimalikel viisidel nii, et vaimne õpetaja oleks rahuldatud ning võiks anda õpilasele oma õnnistuse. Kuna tõeline vaimne õpetaja on Kṛṣṇa esindaja, võib õpilane tema õnnistuse läbi saada koheselt edasijõudnud pühendunuks ka siis, kui ta ei järgi kõiki ettekirjutusi, ehkki nende järgimine on märksa lihtsam inimese jaoks, kes on endast kõike andvalt teeninud vaimset õpetajat.
Чистотата е крайно необходимо качество за напредък в духовния живот. Има два вида чистота – външна и вътрешна. Външната чистота изисква да се къпем, а за да поддържаме вътрешна чистота, трябва винаги да мислим за Кр̣ш̣н̣а и да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Този метод изчиства ума от замърсяванията на натрупаната карма.
Puhtus on vaimses elus arenemiseks äärmiselt oluline. Puhtus on kahesugune: väline ja sisemine. Väline puhtus tähendab enda pesemist, kuid sisemise puhtuse saavutamiseks peab inimene mõtlema alati Kṛṣṇast ning kordama Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Sedasi toimides puhastab inimene oma mõistuse sinna minevikus kogunenud karma tolmust.
Постоянство означава да бъдем твърдо решени да напредваме духовно. Без такава решителност не е възможен реален напредък. А себеконтрол означава да не се приема нищо вредно за напредъка по духовния път. Човек трябва да се отказва от всичко, което пречи на духовния му прогрес. Това е истинско отречение. Сетивата са толкова силни, че винаги желаят сетивно наслаждение. Не трябва да се удовлетворяват желанията, които не са необходимост. Сетивата трябва да бъдат удовлетворявани само за да се поддържа тялото здраво, така че човек да изпълнява дълга си и да напредва в духовния живот. Най-важното и неконтролируемо сетиво е езикът. Ако контролираме езика си, ще контролираме и другите сетива. Функциите на езика са да усеща вкус и да възпроизвежда звуци. Чрез системно регулиране езикът трябва винаги да вкусва храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, и да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. На очите не трябва да се разрешава да виждат нищо друго, освен прекрасната форма на Кр̣ш̣н̣а. Това ще ги постави под контрол. По същия начин ушите трябва да слушат за Кр̣ш̣н̣а, а носът – да вдъхва аромата на цветя, предложени на Кр̣ш̣н̣а. Това е методът на преданото служене. И оттук става ясно, че Бхагавад-гӣта̄ просто разяснява науката за преданото служене. Преданото служене е нейната главна и единствена цел. Неинтелигентните коментатори на Бхагавад-гӣта̄ се опитват да отклонят ума на читателя към други теми, но няма друга тема в Бхагавад-гӣта̄ освен преданото служене.
Vankumatus tähendab seda, et inimene omab suurt sihikindlust vaimses elus arenemiseks. Omamata sellist sihikindlust, ei saa keegi tõeliselt areneda. Enesekontroll tähendab lahtiütlemist kõigest vaimset arengut takistavast. Inimene peab harjuma keelduma kõigest, mis takistab tema vaimset arengut. See on tõeline loobumus. Meeled on väga tugevad ning ihaldavad alati naudinguid. Meelte ebavajalikele nõudmistele ei tohi aga järele anda. Meeli tuleb rahuldada vaid keha tervena hoidmiseks, et täita oma kohustusi vaimse arengu teel. Tähtsaim ja kontrollimatuim meel on keel. Kui inimene suudab kontrollida oma keelt, siis on ülimalt tõenäoline, et ta suudab kontrollida ka teisi meeli. Keele funktsiooniks on maitsta ning tekitada helisid. Seepärast tuleb keel panna regulaarselt maitsma üksnes Kṛṣṇale pakutud toidu jäänuseid ning kordama Hare Kṛṣṇa mantrat. Mis puutub silmadesse, siis ei tohiks neil lasta vaadata mitte midagi muud peale Kṛṣṇa imeilusa kuju. Sedasi saavutame me kontrolli nägemismeele üle. Samuti tuleb kõrvad panna kuulama lugusid Kṛṣṇast ning nina tundma Kṛṣṇale pakutud lillede lõhna. Selline on pühendunud teenimise protsess ning käesolevast värsist võime mõista, et „Bhagavad-gītās" selgitatakse lihtsate sõnadega just nimelt pühendunud teenimise teadust. Pühendunud teenimine on selle keskne ning ühtlasi ainus huviobjekt. Vähese arukusega „Bhagavad- gītā" kommenteerijad püüavad juhtida lugeja mõistust teistele teemadele, kuid tegelikult pole „Bhagavad-gītās" ühtegi teist teemat peale pühendunud teenimise.
Фалшиво его означава да се отъждествяваме с тялото. Когато някой разбере, че не е това тяло, а душа, тогава стига до истинското его. Егото съществува. Порицава се фалшивото, а не истинското его. Във ведическата литература (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 1.4.10) се казва: ахам̇ брахма̄сми – аз съм Брахман, аз съм дух. Чувството за идентичност „аз съм“ се запазва и в освободеното състояние на себепознание. „Аз съм“ е его, но отнесено до това илюзорно тяло, то е фалшиво его. Когато чувството за идентичност е свързано с реалността – егото е реално. Според някои философи трябва да се откажем от егото си, но това е невъзможно, защото „его“ означава „самоличност“. Би трябвало да се откажем от погрешното отъждествяване с тялото.
Vale ego tähendab enese samastamist oma kehaga. Kui inimene mõistab, et ta ei ole mitte see keha, vaid vaimne hing, siis on ta jõudnud oma tegeliku ego juurde. Ego on alati olemas. Kuid erinevalt valest egost ei mõisteta tegelikku ego hukka. Vedalikus kirjanduses öeldakse („Bṛhad- āraṇyaka Upaniṣad" 1.4.10): ahaṁ brahmāsmi. „Mina olen Brahman, mina olen vaim." Tajumus, et „mina olen" on olemas ka eneseteadvustamise, vabanemise tasandil. See tajumus, et „mina olen" on ego. Kui see seostatakse oma võltskehaga, siis on tegu vale egoga. Juhul kui see seostatakse aga tegelikkusega, siis on tegu tõelise egoga. Eksisteerib klass filosoofe, kes ütlevad, et me peaksime vabanema oma egost, kuid me ei saa oma egost vabaneda, sest ego tähendab identiteeti. Vabanema peame me aga loomulikult enese ekslikust samastamisest oma kehaga.
Необходимо е да осъзнаем че раждането, смъртта, старостта и болестите са източник на страдания. В различни ведически книги има описание на раждането. В Шрӣмад Бха̄гаватам много живо е представен светът на нероденото – престоят му в утробата на майката, болката му и т.н. Трябва ясно да разберем, че раждането е свързано с множество страдания. Понеже забравяме колко много сме страдали в утробата на майка си, ние не правим нищо, за да разрешим проблема на повтарящото се раждане и смърт. По време на смъртта също има различни видове страдания и те също са посочени в авторитетните писания. Тези теми трябва да се обсъждат. Що се отнася до старостта и болестите, всеки придобива практически опит. Никой не иска да се разболява и да остарява, но това не може да се избегне. Ако не гледаме с песимизъм на този материален живот заради страданията, причинявани от раждането, смъртта, старостта и болестите, няма да имаме стимул за напредък в духовния живот.
Inimene peab püüdma mõista sünni, surma, vanaduse ja haiguste vastuvõtmisest tulenevaid kannatusi. Mitmetes vedalikes pühakirjades kirjeldatakse sündi. „Śrīmad-Bhāgavatamis" kirjeldatakse väga kujundlikult mittesündinu maailma, lapse viibimist ema üsas, tema kannatusi seal jne. Neist kirjeldustest võib selgelt järeldada, et sündimine on väga kannatusterohke protsess. Kuna me oleme aga unustanud, kui suuri kannatusi me emaüsas viibides taluma pidime, ei püüa me sünni ja surma kordumise vastu leida mingit lahendust. Samuti räägitakse autoriteetsetes pühakirjades kannatustest, mida inimene on sunnitud taluma surma hetkel. Neid teemasid tuleks arutleda. Mis puutub vanadusse ja haigustesse, siis neid kogevad kõik. Mitte keegi ei taha olla haige ja mitte keegi ei taha vananeda, kuid ei vanadust ega haigusi pole võimalik vältida. Nii kaua kui me ei võta selle materiaalse elu ning sünni, surma, vanaduse ja haiguste suhtes pessimistlikku seisukohta, pole meil ajendit vaimses elus arengu saavutamiseks.
Непривързаността към деца, съпруга и дом не означава, че не трябва да изпитваме чувства към тях. Те са естествени обекти на привързаност. Но когато станат препятствие за духовния прогрес, трябва да преодолеем тази привързаност. Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-добрият начин да създадем благоприятна атмосфера в нашия дом. Ако сме Кр̣ш̣н̣а осъзнати, можем да направим семейния си живот много щастлив, тъй като практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е много лесна. Достатъчно е само да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да вкусваме храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, да разискваме книги като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, и да обожаваме формата на Бога. Тези четири дейности ще ни направят щастливи. Всеки трябва да обучи семейството си по този начин. Сутрин и вечер членовете на семейството могат да се събират и заедно да възпяват Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ако човек може да устрои семейния си живот така, че да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, следвайки тези четири принципа, не е нужно да заменя семейния живот с живот в отречение. Но ако семейният живот не е благоприятен за духовния напредък, ще го изоставим. Трябва да пожертваме всичко, за да постигнем Кр̣ш̣н̣а или да му служим, както прави Арджуна. Арджуна не желае да убива роднините си, но когато разбира, че те са пречка да постигне Кр̣ш̣н̣а, той приема наставленията на Бога и се сражава с тях. При всички обстоятелства трябва да стоим настрана от щастието и нещастието на семейния живот, защото в този свят никой никога не може да бъде напълно щастлив или напълно нещастен.
Mis puutub sõltumatusse seostest laste, naise ja koduga, siis ei mõelda selle all tunnete puudumist nende suhtes. Need on inimese loomupärased kiindumusobjektid. Ent kui nad saavad takistavaks vaimse arengu teel, siis peaks hoiduma neisse kiindumast. Parim meetod kodu meeldivaks teha on Kṛṣṇa teadvus. Kui inimene viibib täies Kṛṣṇa teadvuses, suudab ta luua oma koju äärmiselt õnneliku atmosfääri, sest Kṛṣṇa teadvuse meetod on väga lihtne. Tuleb vaid korrata Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, süüa Kṛṣṇale pakutud toidu jäänuseid; vestelda vedalikes raamatutes nagu „Bhagavad- gītā" ja „Śrīmad-Bhāgavatam" käsitletud teemadel ning teenida jumalust. Need neli tegevust teevad inimese õnnelikuks. Neid tuleks õpetada kõikidele oma pere liikmetele. Kogu pere võib hommikuti ja õhtuti teatud ajaks kokku istuda ning korrata koos Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Kui inimene suudab muuta oma pereelu Kṛṣṇa teadvuse arendamisele kaasa aitavaks, kui kogu pere järgib nelja reguleerivat põhimõtet, siis pole mingit vajadust vahetada perekondlikku elu loobumusliku elu vastu. Kui aga peresisene atmosfäär on inimese vaimset arengut takistav, sest vaimsete teadmiste arendamine pole teistele pere liikmetele meelepärane, tuleks perekondlikust elust loobuda. Nii nagu Arjuna, peaksime ka meie ohverdama kõik Kṛṣṇa teenimise ning teadvustamise nimel. Arjuna ei tahtnud oma sugulasi tappa, ent kui ta mõistis, et need sugulased olid vaid takistuseks Kṛṣṇa teadvustamise teel, järgis ta Kṛṣṇa nõuannet ning astus võitlusse ja tappis oma sugulased. Inimene peaks alati jääma sõltumatuks pereeluga seotud õnnest ja kannatustest, sest selles maailmas ei saa keegi olla kas läbinisti õnnelik või läbinisti õnnetu.
Щастието и нещастието са фактори, съпътстващи материалния живот. Човек трябва да се научи да ги търпи, както съветва Бхагавад-гӣта̄. Той не може да контролира появата и изчезването им, затова би трябвало да остава настрана от материалния начин на живот и да запазва равновесие и в двата случая. Когато получим нещо желано, обикновено сме много щастливи, а когато се случи нещо нежелано, сме нещастни. Но ако наистина заемем духовна позиция, тези неща няма да ни вълнуват. За да достигнем този стадий, трябва непрекъснато да практикуваме предано служене. Неотклонно да се служи на Кр̣ш̣н̣а, означава да сме заети в деветте начина на предано служене: повтаряне на святите имена, слушане, обожание, отдаване на почит и т.н., както са описани в последния стих на девета глава. Това е методът, който трябва да се следва.
Õnn ning kannatused on materiaalse eluga kaasas käivad nähtused. Ning nagu soovitatud „Bhagavad-gītās", tuleb õppida neid kannatlikult taluma. Inimene ei saa õnne ja kannatuste tulekut ega minekut kunagi takistada ning seetõttu tuleb tal materialistlikust eluviisist lahti öelda ning säilitada tasakaal nii õnne kui ka kannatuste puhul. Tavaliselt oleme ihaldatut saavutades väga õnnelikud, ning kui meile langeb osaks midagi soovimatut, oleme me ahastuses. Ent kui me viibime vaimsel tasandil, ei lase me ennast sellistest asjadest häirida. Et jõuda vaimsele tasandile, peame me aga siduma end alati Jumala pühendunud teenimisega. Kṛṣṇa vankumatu pühendunud teenimine tähendab üheksa pühendunud teenimise protsessi praktiseerimist. Need üheksa protsessi – laulmine, kuulamine, jumaluse teenimine, lugupidamise avaldamine jne – on ära toodud üheksanda peatüki viimases värsis. Inimene peab neid üheksat protsessi järgima.
Естествено е, щом човек приеме духовния начин на живот, да не желае повече общуване с материалисти. Това е против природата му. Той може да изпита себе си, като види до каква степен е готов да живее на усамотено място, без нежелателно общуване. Един предан няма склонност към ненужно спортуване, ходене на кино или към светски забавления, защото разбира, че това е напразно губене на време. Има много изследователи и философи, които изучават сексуалния живот или някой друг предмет, но според Бхагавад-гӣта̄ подобни изследвания и философстване нямат стойност. В известна степен те са безсмислени. Според Бхагавад-гӣта̄ чрез философски анализ човек трябва да разбере природата на душата; да се стреми да разбере себето. Това се препоръчва тук.
Kui inimene on harjunud järgima vaimse elu põhimõtteid, ei taha ta enam omada suhteid materialistlike inimestega. Sellised suhted muutuvad talle vastumeelseteks. Me võime ise hinnata oma arengut, küsides, kuivõrd tugevat tahet me omame elamaks üksildases paigas, vabana soovimatust suhtlusest. Loomulikult ei tunne pühendunu kiindumust ebavajaliku sportimise, kinos käimise või mõne seltskondliku ürituse nautimise suhtes, sest ta mõistab, et see on vaid aja raiskamine. Maailmas on palju õpetlasi ja filosoofe, kes uurivad seksuaalelu või muud taolist, kuid „Bhagavad-gītā" õpetuse kohaselt ei oma taolised uuringud või filosoofilised spekulatsioonid mitte mingit väärtust. See on rohkemal või vähemal määral mõttetu töö. „Bhagavad-gītā" õpetuse kohaselt peaks inimene filosoofiliste teadmiste abil uurima hinge olemust. Nagu soovitatud antud värsis, peaks inimene uurima, milline on tema tegelik olemus.
Що се отнася до себепознанието, ясно се казва, че бхакти йога е най-практична. Винаги щом става дума за преданост, трябва да имаме предвид връзката между Свръхдушата и индивидуалната душа. Индивидуалната душа и Свръхдушата не са тъждествени, поне от гледна точка на философията на предаността (бхакти). Служенето, което индивидуалната душа отдава на Върховната душа, е вечно, нитям, както ясно е посочено тук. Тоест бхакти, преданото служене, е вечно. Трябва да приемем това философско твърдение.
Mis puutub eneseteadvustamisse, siis on siinkohal selgelt öeldud, et selle eesmärgi saavutamiseks on eriti kasulik praktiseerida bhakti-joogat. Kui räägitakse pühendunud teenimisest, tuleb arvesse võtta Ülihinge ning individuaalse hinge vastastikuseid suhteid. Individuaalne hing ning Ülihing ei saa olla üks ja seesama, vähemasti mitte bhakti, pühendumusliku elukäsitluse kohaselt. Siin öeldakse selgelt, et Kõrgeima Hinge teenimine individuaalse hinge poolt on igavene, nityam. Seega on bhakti ehk pühendunud teenimine igavene. Inimene peaks alati kindlaks jääma sellele filosoofilisele veendumusele.
Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) обяснява: Ваданти тат таттва-видас таттвам̇ ядж гя̄нам адваям – „Тези, които наистина познават Абсолютната Истина, знаят, че има три етапа на постигане на Върховния: като Брахман, като Парама̄тма̄ и като Бхагава̄н“. Бхагава̄н е най-висшият стадий в осъзнаването на Абсолютната Истина. Човек трябва да се издигне до това ниво на разбиране на Бога и да му служи с преданост. Това е съвършенството на знанието.
Seda selgitatakse „Śrīmad-Bhāgavatamis" (1.2.11): vadanti tat tattva- vidas tattvaṁ yaj jñānam advayam. „Need, kes tõepoolest tunnevad Absoluutset Tõde, teavad, et seda teadvustatakse kolmel eri tasandil, nimelt Brahmanina, Paramātmāna ja Bhagavānina." Bhagavān on Absoluutse Tõe teadvustamise viimane aste, seepärast peaks inimene püüdma jõuda Jumala Kõrgeima Isiksuse mõistmise tasandile ning rakendama end Jumala pühendunud teenimisse. See on teadmiste täiuslikkus.
Подобно на стълбище, което започва от партера и стига до последния етаж, този процес започва със смирение и завършва с осъзнаване на Върховната Истина, Абсолютната Божествена Личност. По това стълбище има много хора, които са стигнали до първия, втория или третия етаж, но ако не достигнат последния, осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а, те все още са на нисш етап от знанието. Ако някой иска да съперничи на Бога и в същото време да напредва в духовното знание, ще се провали. Тук ясно се казва, че без смирение познанието е невъзможно. Човек, който се мисли за Бог, е изключително горделив. Въпреки че живото същество непрекъснато получава удари от строгите закони на материалната природа, поради невежеството си то продължава да мисли: „Аз съм Бог“. Ето защо началото на знанието е ама̄нитва, смирение. Със смирение ще научим, че сме подчинени на Върховния Бог. Когато въставаме срещу него, ставаме подчинени на материалната природа. Всеки трябва разбере и да се убеди в тази истина.
See Kõrgeima Tõe, Jumala Absoluutse Isiksuse teadvustamise protsess, mis algab alandlikkusest, on kui trepp, mis juhib inimese esimeselt korruselt ülemistele. Hetkel viibivad paljud inimesed selle trepi esimestel astmetel, mõned on jõudnud teisele korrusele jne, kuid seni, kuni inimene pole jõudnud viimasele korrusele, Kṛṣṇa mõistmiseni, ei ole tema teadmised veel täiuslikud. Inimene, kes tahab arendada vaimseid teadmisi, kuid samal ajal konkureerida Jumalaga, ei saavuta mingit edu. Siin öeldakse selgelt, et alandlikkuseta pole võimalik jõuda asjade tegeliku olemuse mõistmiseni. Kõrkuse tipp on pidada ennast Jumalaks. Ehkki elusolend saab pidevalt materiaalse looduse rangete seaduste käest valusaid lööke, arvab ta oma teadmatuse tõttu ikkagi: „Mina olen Jumal." Teadmiste omandamine saab seega alguse amānitvast, alandlikkusest. Inimene peab olema alandlik ning teadma, et ta on Kõigekõrgemale Jumalale alluv. Keeldudes allumast Kõigekõrgemale Jumalale, satub inimene materiaalse looduse alluvusse. Igaüks peaks teadma seda tõde ning olema selles veendunud.